Гори ме е поканила да опиша абсолютния си свят във верижната игра, започната от Жюстин.

1. Природните паркове, резервати и други диви места си остават такива, единствената намеса на човека е стремежът да ги запази за внуците ни. Като следствие дивите плажове си остават диви и свободното къмпингуване е разрешено навсякъде.
2. Всички хора са учтиви, възпитани, никога не хвърлят буклука си извън кофата, и освен това винаги старателно го разделят на рециклируем и битови отпадъци. Спазват правилата за движение по пътищата и останалите закони.
3. Интернет има навсякъде, обхват на мобилните телефони също, но никой не ти звъни по работа в извънработно време (виж т.2) и нищо не се счупва в неделя или когато си в дън гори тилилейски.
4. Орсън Уелс Джордж Оруел не е писал „1984“, Кубрик не му е и хрумвало за „Специален доклад“, Големият брат не наднича в мислите ви, няма нужда от СРС (пак виж т.2)
5. Не съществува друг, освен свободен обмен на знания и идеи, никой не пише собственически софтуер, а произведенията на изкуството могат свободно да бъдат споделяни. Рок групите не спират да правят турнета и винаги минават и през България, дори Ролинг Стоунс, дори като станат на 80. За това пък ние си купуваме тавите им, билети за концерти и по малко мърчандайз (бахти думата!).
6. Всички сме достатъчно успяли, за да можем да си позволим по една яхта. Имаме достатъчно време, за да плаваме, даже за по месец – два на обиколка на Средиземно море или Британските острови. Като следсвие от т.2 яхтите не са някакви чудовища, дето гълтат по 100л. петрол на час, а красиви ветроходи.
7. Щях да забравя, не съществува махмурлук, а хората пиеме с мярка.

Сега е редно и аз да поканя някого да сподели вижданията си за света, нека да са Комитата, Мишел и Ани.

П.С. Гори, драсни един мейл, че нямам твои координати.