Блогът на Гонзо

Цвете за Гошо

Старите хипари извадиха китари
и във махалата си отиде тишината

Не намирам по-подходящи думи, с които да опиша усещането по време на двата концерта събота и неделя. За поредна година Цвете за Гошо събира най-разнообразни групи на сцената в Южния парк на концерт в памет на Георги Минчев. Но най-интересното е публиката – тийнейджъри, чиито родители още не са били проходили, когато Бяла Тишина печели Златния Орфей, стари (е не чак толкова) хипари (и метъли), дошли с децата си… Докато пред сцената се вихри пого или феновете куфеят, отзад на поляната младежи играят фризби, волейбол, картоф, деца се гонят, а родителите им блажено са полегнали на тревата и пият бира.

Първия ден ние отидохме към седем, за да чуем няколко кавъра на Нирвана и да срещнем много познати. Освен кумовете, с които имахме уговорка да се видим, срещнахме един приятел на Марин от детската градина и цялата компания от Кара Дере. Не издържахме до края, но поне чухме Черната овца, изпълнена от Звезди и Аналгин. След тях щяха да свирят Конкурент, на които и без това не съм особено голям фен. В неделя излязох още от обяд с децата и прекарахме целия ден в парка. Играхме с топка, хвърляхме самолета, който Марин получи на рождения си ден, пак срещнахме приятелче от детската градина и към 4 – 5 се занесохме на поляната пред сцената. Пак срещнахме много познати, децата се събраха цяла банда и подивяха. Не чух имената на групите, но едната банда ме изкефи, като първо свири парче на Били Кобам (или само вкара темата в друго?), а после направи кавър на Стари Муцуни, като ритъмът много напомняше на Емерсън, Лейк и Палмър. Тръгнахме си, след като чухме няколко парчета от Васко Кръпката, защото децата вече се трупясваха.

Отдавна не съм си хипарясвал така, рокенрола пак ни върна младостта!

Етикети: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *