Блогът на Гонзо

Хижа Заставата: природа, спокойствие и казармени спомени

Винаги, когато се съберат повече от два почивни дни, търсим хубаво място извън града, където да презаредим батериите. Този път Кърни ни заведе току до гръцката граница в хижа Заставата. Тръгнахме в събота (2 май) сутринта, за да избегнем лудницата по пътищата през първия почивен ден, и за да можем да си приготвим багажа на спокойствие, защото приготвянето за път стана много стресираща операция откакто децата станаха две. Маршрутът ни мина покрай Пловдив, през Асеновград и Смолян, от там към Смилян и село Арда, от където току преди Горна Арда се отклонихме към хижата. Целия път отне около шест часа, въпреки че по магистралата се движехме добре, но когато Анди се събуди нещата станаха трудни – спирания за да се разтъпчат децата и да ядем, повръщания… Карахме доста по-бавно, уж да не им става лошо, но не помогна.

Хижа Заставата си е истинска гранична застава, вътре все още стоят табелите на помещенията, които връщат спомените за онези загубени девет месеца или две години от живота на мъжете от моето поколение. Естествено след толкова години предпочитаме да си спомняме само готините моменти. Меги, Илян, Захари и Ради спаха в оръжейната, Надя и Кърни – в стаята на старшинката, а ние с децата, Джини с Вики, и Лили спахме в Димитровската стая, в която навремето учениците от околните села са провеждали отчетно-изборните събрания на пионерските отряди и са били приемани в комсомола. Нашите легла бяха на подиума! Сградата не е изцяло реконструирана, само дограмата е сменена, така че атмосферата на военно поделение е почти запазена, пред хижата българското знаме продължава да се вее на пилона. Посрещнаха ни хижарите, които ни бяха чакали от десет часа сутринта да се появим. Много любезни и отзивчиви, те се погрижиха да се чувстваме като у дома си и нищо да не ни липсва, и тъй като бяхме резервирали цялата хижа, дори ни дадоха възможност да ползваме кухнята както намерим за добре. В помещението за битово обслужване имаше винаги топла вода, печката в столовата затопляше атмосферата непрестанно.

След като се настанихме, се заехме с приготвянето на вечерята и междувременно се разсипаха и питиетата. Музиката на макс, добро настроение, разговори, спорове, и после песни и танци… И си откарахме почти до сутринта.

На следващия ден направихме една приятна разходка до извора на река Арда. Отиването и връщането ни отне около 2 часа – 2 часа и пловина, на връщане дъждът малко ни понамокри, но ние се бяхме подготвили с дъждобрани. В тази част на Родопите по разни европейски програми са вложени пари в развитието на селски, пешеходен и пещерен туризъм, на много места по маркираните пътеки са направени беседки, мостчета, кътове за пикници. Целия ден покрай хижата минаваха хора на път към изворите на Арда, а в близките села много къщи приемат гости.

Втората вечер беше по-спокойна, още повече, че на другата сутрин ние трябваше да тръгваме. Легнахме си по-рано и станахме навреме, пихме кафе, стегнахме багажа и към 11 часа бяхме готови да тръгваме, но докато си кажем довиждане с останалата част от компанията, която остана още един ден, стана обяд. Пътят на връщане също не беше лек, на децата им става лошо, спирахме няколко пъти преди Асеновград за да подишат въздух и да се разтъпчат. Но като стъпихме на магистралата вече се успокоиха нещата и пристигнахме в София по светло.

Не си мислете, че прекарването ни беше съвсем безгрижно –  с тумба от 7 деца от годинка и половина до 8 никак не е спокойно – крясъци, гоненици, спорове, спасяване от ризкови ситуации. За децата мястото беше извор на вдъхновение за най-различни игри и дори дъждовното време не им попречи да се развихрят напълно.

Етикети: , , , ,

Един коментар по “Хижа Заставата: природа, спокойствие и казармени спомени

  1. Коста

    Аз съм служил тук http://outdoors.webshots.com/album/558672678wHnTuN , но все още достъпа е доста сложен. А и турците приемат нещата още на сериозно :) „Ако се съберът повече от 2ма мъже на едно място ще говорят ли за казармата рано или късно“?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *