Тия дни в англоезичната блогосфера се е разразила дискусия относно опасностите от прекомерната употреба на услуги за съкращаване на адреси (TinyURL, bit.ly, tr.im). За да не преразказвам, направо ще ви насоча към публикацията на Джереми Кейт, тъй като той е обобщил нещата доста добре. Като оставим настрана досадата да не знаеш на къде води даден линк и възможността хиляди и милиони връзки да се счупят в мига, в който някоя от тези услуги спре, остава градивния елемен от дискусията. А той е, че би могло всеки сайт сам да генерира кратки адреси или да използва външна услуга за съкращаване на адресите. И по аналогия с връзките към RSS и набори от стилове, в заглавната част на всяка страница може да има връзка към краткия адрес с атрибут rev=“canonical“ (Google наскоро въведоха стойността canonical за атрибута rel като начин да се посочи предпочитания адрес на страницата). След това като пуснете линк примерно в twitter, вместо да се обръща къв TinyURL, той би могъл да намери краткия адрес на страницата, избран от нейния автор.  Вече има и услуга, която намира правилния кратък адрес, ако страницата указва такъв, има разширение за WordPress, което прави кратки адреси, остава само да се сглоби пъзела. Иронията е, че едно много правилно приложение на атрибута rev е намерено, след като W3C са го пенсионирали от HTML5, защото няма практическо приложение. Атрибутът rev (reverse relationship) указва отношението на страницата, към която сочи връзката, към текущата страница, обратно на атрибута rel, който указва отношението на текущата страница към връзката. Атрибутът rel от CSS или връзки към RSS, на него се основават XFN микроформатите, микроформатът за етикети, лицензи, чрез този атрибут казвате на търсачките, че връзката няма тежест чрез стойността nofollow.

Етикети: HTML, TinyURL, url shortener, микроформати, уеб стандарти