Петък по обяд, привършвам списъка със задачки в офиса и се отправям към вкъщи, жената прибира колата от спешен ремонт, хвърляме вътре малко наш багаж и много багаж на децата и потегляме. Излизането от София е тегаво, но на магистралата натискам до ламарината – бързаме, защото трябва първо да оставим децата в Поморие. Движим се почти непрекъснато в лявата лента, по нанагорнищата леко издъхва каруцата, требвало е да и вържат още няколко коня (или да не ги отвръзваме с газовата уредба). И изведнъж ХАК! На края на магистралата задръстване като по канала в работен ден. Обмисляме алтернативни маршрути, но след Стара Загора колоната потегля бързо и решаваме да караме по главния път. Газта свършва и в Нова Загора пълним догоре. За това обикновенно не карам толкова бързо по магистралата! Пристигаме в Бургас към 8, след едно дълго спиране и 4 часа и половина каране. След още един час сме оставили децата при баба и се отправяме към входа на фестивала. Опитваме се да се свържем с разни приятели, но успяваме да се уговорим само с Толи. Пред входа на фестивала има някаква тълпа, която просто седи и порицава предполага се охраната. Толи идва, заобикаляме тълпата от южната страна и си проправяме път към входа. След малко бутане и две проверки вече сме вътре! Отправяме се към главната сцена, търсим място, от което да се вижда що годе добре, на сцената свирят Паникан Уайаскър (тея не можаха ли да си измислят нормално име, тва и американците не могат да го произнесат). Не ме кефят! А след тях идват

Faith No More

Не съм фен на групта и за първи път преслушах по-задърбочено творчеството им през седмицата преди концерта. Майк Патън е страшен! Такива вокали са МНОГО редки, а способността на групата да сменя тотално стила ме изумява! Част от парчетата определено не ме кефят, но пък други ме хвърлят в тъча! Радвам се, че не пропуснах.

След концерта се отправяме към

Blues & Jazz

сцената, мернах я на влизане, и бях прочел интересна програма преди това. Свирят унгарците от Wild Flowers, обичам унгарски групи, особено когато си пеят на техния език, нищо, че не го разбирам. Направиха як кавър на Little Wing, китаристът не имитираше Джими, само вкарваше по някой от неговите рифове, за да направи парчето разпознаваемо. Roadhouse Blues затвърждава положителната емоция! След Дивите цветя излиза Кръпката с новия си бенд, парчетата са класика, а като се появи Кацата, стана страшно! Следва джем сешън, очертава се интересно, ама Кръпка, дай да сменим Hoochie Coohie Man с нещо друго, че малко омръзва. На Мира и се спи, и понеже не и вървеше бирата, ще кара тя, така че послушно си тръгвам с нея, иначе ще трябва да ходя пеша до Поморие.

На сутринта ставам с децата да ги звероукротявам. Към 10 прозвънявам Аги, събуждам я, и си говорим за плановете за вечерта – имало готин бар на Градина, да сме опънели там за една вечер палатки. Мира се събужда, прави ни закуска, после аз лягам да си доспя. Баба Таня се връща от работа, оставяме и децата и бръммм към Градина. Еййй, най-накрая се сетиха, че ако турят една мантинела по средата на пътя, ще ставата по-малко катастрофи! Остава да я пуснат по целия път. С бетонови блокове ще е още по-добре, не се кривят толкова.

Пристигаме на плажа, изкъпваме се в морето, пием коктейлчета и си говорим, докато дойде време за

Баш бар

Някъде от южната страна на Градина се намира Баш Бар, атмосферата е готина, по-рано чух готина музика, но когато отиваме са пуснали нещо, дето ушите ми не му се радвата ама хич. Още няма много хора, но изведнъж започват да прииждат на талази и мястото се пука по шевовете. Някакви момиченца, облечени в нещо като униформи на медицински сестри, ама някъде около, се опитват да ни зарибят с някакъв ликьор, но и те самите не знаят друго, освен името. Музикта продължава да ме дразни, за малко пуснаха Луис Армстронг, ма настроението ми не може толкова бързо да се подобри, говоря си с приятелите, и накрая с Мира отиваме да си лягаме. Опъваме чувалите, пъхаме се вътре, допиваме питиетата и заспиваме.

В 6 часа ни будат будилниците, събираме нещата, будим Буба и се натоварваме. Трябва да сме в Поморие към 7 и половина, че баба е на работа. Успявам да закопая колата в пясъка, добре, че двама пичове минават наблизо, та помогнаха с бутането. Не знам как ги правя тези неща… Пристигаме в Поморие навреме, и поемаме щафетата. Аз поспах до към 11, Мира вече е поела ролята на звероукротител, но дори и когато идвам да и помагам, нещата пак излизат извън контрол на моменти. По обад хващам влака за Бургас, където се качвам в колата на Толи и след 6 часа и половина сме отново в София. Утре пак съм на работа.

Това е историята за едно кратко пътуване до морето, за да чуя на живо Faith No More, да се видя с приятели, защото до догодина по същото време няма да мога да ги видя, живеят в Германия, да се изкъпя в морето. Въпреки, че е малко натоварващо, упражнението определено си струва. Spirit Of Burgas е готин фестивал и мисля, че догодина ще отида за трите дни. Faith No More са група, която трабва да се види на живо, Толи разказа, че Fun Lovin Criminals са започнали с Rock’n’roll на Цепелин, което съжалявам, че не чух. Блус и джаз сцената имаше още с какво да ме зарадва, но нищо, следващия път.

Естествено, имам и забележки към организацията. Влизането беше само през един вход, който беше твърде тесен за огромния наплив от гости на фестивала. Вътре липсваха кошчета и нямаше къде човек да си хвърли чашата от бира, тоалетните също бяха малко и по мои наблюдения повечето хора ползваха храстите. Освен, че бяха далече от сцените, тоалетните не бяха обозначени надлежно. Въобще вътре липсваха ориентири, а картата на сайта беше толкова схематична, че аз въобще не разбрах в коя част на морската градина се намира. И накрая спонсорът от Туборг също се изложи. На всички концерти в България, на които съм бил, канелките за бира са твърде недостатъчни. Направо си мисля, че не искат да ни продадат бира. Като сравнение, в Белград освен баровете на терена, бира продаваха и по трибуните – млади момичета разнасяха табли, пълни с чаши с бира, така че просто трябваше да помахаш и бирата идва направо при теб.

Дано догодина организаторите да се справят още по-добре, аз ще бъда там, за да проверя!

Връзки:

• Faith No More – Spirit of Bourgas – Отзиви от Ани от molif.com
• Снимките не са кой знае какви – Снимки и отзиви от Музиката е с камъни
• Spirit of Burgas 2009 – Снимки и клипчета от Стефан Василев

UPDATE: Вече ме е яд, че не слушах Fun Lovin’ Criminals! Току що гледах клипче във Facebook с изпълнението им на Foxy Lady на Джими и трябва да кажа, че дори само заради това парче си заслужаваше да съм там.

UPDATE 19.08.2009 19:00: Бех сбъркал линкчето към клипчето, сега го оправих.

Етикети: Faith No More, Fun Lovin' Criminals, Spirit Of Burgas, Wild Flowers, блус, Васко Кръпката, концерт, Кръпката Блус бенд, фестивал