Блогът на Гонзо

Разходка покрай царските имоти в Рила

През изминалите празници с Мира решихме да направим една планина. Отдавна не сме правили преходи в планината и това определено ни липсваше, така че решихме да използваме момента, че Марин е на гости на Баба си и да си направим по-сериозна разходка. Обаче трябваше да се съобразим с няколко фактора. Първият е времето – метеоролгичната прогноза предвиждаше лошо време в събота, а ние трябваше да носим Анди с нас, така че ходенето в дъжда не беше вариант, а освен това много ни (ми) се караше лодката. Така че програмата за планината трябваше да се вмести в неделя и понеделник, за да може вторника да идем на язовира. След доста умуване и разглеждане на картата на Рила решихме да се качим с колата колкото можем над Боровец в посока Ситняково и хижа Чакър Войвода и да идем до хижа Марица.

Ден първи

По мои изчисления пътят към Ситняково трябваше да тръгва някъде вляво от пъта към хотел Ястребец. След като се повъртяхме из Боровец и проверихме, че лифта до Ситняково не работи, решихме да пробваме все пак да се качим с колата по-нагоре. Притеснявахме се, че Анди няма да издържи дълго време в кенгуруто и ще мрънка, а нямахме много време да спираме за почивки. С пълното съзнание, че правим нарушение, подминахме табелите, поставени от община Самоков „Движението на МПС в района на пистите е забранено“ и продължихме нагоре. Пътят беше напълно проходим, и с лекота стигнахме до Ситняково. Решихме, че достатъчно сме мъчили колата и планината, паркирахме колата встрани от пъта и продължихме пеш. Пътат продължава нагоре покрай хижа Чакър Войвода и стига до двореца Саръгьол. От там пътека заобикаля царският имот и продължава към хижа Марица. На нас преходът ни отне около четири часа, но може да се мине и по-бързо. През цялото време се върви в гора, като изкачването е само до Саръгьол, от там пътят е почти равен. Времето беше доста мъгливо и гледки не се откриваха никакви, но въпреки това преходът беше приятен и ненатоварващ.

Хижа Марица

Пристигнахме в хижа Марица и се настанихме – бяхме единствените хора там освен хижаря, но скоро дойдоха една компания приятели на хижаря и една група туристи. Хижата не изглежда много поддържана, а и се намира на доста тъпо място, от едната страна на пътя, който идва от Боровец, е сградата със спалните помещения, а от другата са столовата и кухнята. По пътят непрестанно минават досадници с АТВ-та и мотоциклети и освен, че вдигат невъобразим шум, разравят пътя. А пътят се ползва постоянно както заради хижата, така и заради кантона на Язовири и каскади над нея. Хижарят обаче беше доста учтив, освен, че не беше проблем да си изсушим покрите дрехи на печката в кухнята (печката в столовата още не беше запалена), покани и нас да се стоплим вътре.

Ден втори

Станахме доста късно, в хижата не беше останал никой. Докато пиехме кафе и чай попитахме хижаря за часа (телефоните бяха изключени, няма обхват) и се оказа, че е почти обяд. Оправихме се набързо и потеглихме по обратния път. Предишната вечер доста умувахме как да разнообразим пътя, но вече беше късно да ходим до хижа Заврачица, а Маричините езера са твърде далече, за да можем да се върнем после до хижа Чакър Войвода. Решихме да пробваме да се качим до Саръгьолските езера, ако намерим пътеката, защото не е маркирана. Обаче по обратния път се придвижвахме доста бавно. Времето беже ясно и слънчево и беше доста приятно, но Анди непрекъснато мрънкаше и искаше да ходи сам насам – натам и да си играе. Спирахме на няколко пъти, за да се позабавлява момчето, което доста ни забави. Когато стигнахме до двореца Саръгьол, попитахме пазача за пътеката към езерата, и той ни обясни, че не са далече, но пътеката е трудно проходима, защото зимата е паднала лавина. Освен това се оказа, че е доста късно и нямаме време за експерименти. Продължихме към Чакър Войвода, и тъкмо наближикме хижата и Анди заспа в кенгуруто. Свърнахме встани от пътя и се настанихме на слънце в края на поляната. Следващия час и половина прекарахме в мръхтене до момента, в който слънцето се скри зад отсрещното било и веднагически настана кучи студ. Анди се беше събудил и ние набързо потеглихме към хижата.

Хижа Чакър Войвода

Точно такива трябва да бъдат всички хижи в планината! Малката столова беше добре затоплена от бумтящата печка, на която ни чакаше тенджерата с планински чай. Хижарят и хижарката са младо семейство и заедно с дъщеря им правят всичко възможно планинарите да се чувстват удобно в хижата. В стаята ни чакаше заредена печка и най-готините одеала, които съм виждал в хижа. Вместо захабени зелени одеала с еделвайс върху тях имахме на разположение сравнително нови и много меки и топли одеала, по три на всяко легло. Гостите на хижата също бяха все готини хора и прекарахме вечерта в приятни разговори и гонене на Анди из столовата.

Ден трети

Този път станахме рано и към десет часа тръгнахме надолу към колата. След около час вече бяхме при нея, натоварихме се бързо и потеглихме към язовира. Спряхме в Самоков да напазаруваме бира и нещо за обяд и след още час бяхме на язовира. Емо и Вили бяха вече там заедно с Ирена, Живка и Росен и децата им. Вятъръ беше слаб и без да бързам, започнах да стъкмявам яхтата. Докато сглобя всичко и вдигна ветрилото, вече беше поизлязъл лек ветрец, Емо и Росен даже бяха направили едно кръгче с Тукана. Анди биде облечен в непромокаем гащеризон, вкарахме катамарана във водата и отплавахме. Въртяхме се близо до базата, не ни се искаше да се прибираме с помпане на руля, ако вятърът спре. Анди първо реши да ми помага в управлението на яхтата, а после поиска да скочи във водата. Не издържахме дълго на напъните му да скочи зад борда и се прибхаме. Закотвих катамарана и седнахме с другите да обядваме. После оставихме Анди да си играе с малкия Емо и излязохме двамата с Мира. Направихме няколко кръгчета, Мира дори покара малко, но трябваше да слезе на брега да се погрижи за Анди. Аз направих една обиколка на околността да огледам съседните места и също излязох, вече беше след пет. Разоръжих катамарана, като с Емо прибрахме Аурелия и Тукан до караваната му, натоварихме багажите на колата и потеглихме към вкъщи. Магистралата беше като Цариградско в работен ден, а освен това всякакви идиоти настояваха да карат със 180! Прибрахме се вкъщи уморени, но доволни от прекарването и заредени с енергия и желание за още приключения.

Ето и снимки:

Разходка до хижа Марица, 20 - 22 септември 2009 Разходка до хижа Марица, 20 – 22 септември 2009

Язовир Искър, 22 септември 2009 Язовир Искър, 22 септември 2009

И накрая няколко мисли:

  • Всички АТВ и кросови мотоциклети трябва да бъдат забранени, виж също тази галерия в Дневник. Като компромис може да си вдигат шум някъде далече от другите хора и да си чупят главите колкото искат.
  • Има нужда от повече контрол в планините, не само в природните паркове, но и извън тях. На няколко места намерихме изхвърлени опаковки от вафли, а пред самия дворец Ситняково имаше купчина остатъци от нечий пикник. За такива неща трябва да има безусловна и солидна глоба и позорно прогонване от ареала.
  • Крайно време е да си купя наистина качествени планинарски обувки, въпреки, че напоследък не ходим много. Настоящите не са много удобни, особено ако не съм си изрязъл ноктите на краката.
  • Раница от 70 литра е оптималната за мен. Ако е пълна както трябва е леко тежка,  но пък събира достатъчно багаж. По-голяма няма да мога да нося въобще, ако я напълня като хората.
  • Винаги трябва нещо да виси вързано на раницата.
  • Знам защо Симеончо се върна да се прави на премиер – за да си „върне“ имотите в Рила и да учавства в Супер Боровец.

Етикети: , , , , , ,

3 коментара по “Разходка покрай царските имоти в Рила

  1. искра

    Супер са снимките от язовира! Анди изглежда знае какво прави с руля и шкота…

  2. Коста

    Всичко е супер само за Симеончо не съм съгласен. Симеончо се върна да ни „оправи“. :)

  3. Момчил Марчев

    Яд ме е, че му дадохме 800 дни, а на нас ни остава толкова малко време за почивка :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *