В събота се сдобих със собствен преносим компютър, специално подбран без преинсталирана операционна система (Asus X51RL – добро съчетание цена – възможности). Първото нещо след като го разопаковах беше да изтегля новото Убунту 8.4, което е още бета, и да го инсталирам. Инсталацията отне 10 минути, никакви проблеми освен подкарването на безжичната мрежа (Atheros  AR242x). Днес след малко четене установих, че най-лесния начин да я подкарам ще е със драйвери за Уиндоус и ndiswrapper. Но за това по-надолу, да се върнем на Убунту…

Първото, което ми направи впечатление, беше новата версия на Firefox – 3.0, също бета. Вече бях пробвал браузъра, направили са го доста по-бърз, има и някои приятни промени по интерфейса. Две неща обаче правят работата ми с него не особено лека. Първото е, че при отваряне на сайт със самоподписан или по друг начин проблемен сертификат, процедурата за приемане на сертификата е малко досадна. А второто е, че повечето ми любими разширения още не са съвместими.

Естествено и останалия софтуер е latest and greatest, OpenOffice е 2.4, Gimp 2.4.5. Gnome е версия 2.22, но преводът на Убунту е все още непълен, липсват дори неща, преведени в предишните версии.

Друго нещо, което ми хареса, е една промяна в голяма част от административните приложения. Вместо да изискват първо парола, за да се стартират чрез sudo, приложенията се стартират без възможност за промени или дори преглед на настройки. За да се извършват промени, потребителя първо натиска бутон за отключване, въвежда си паролата и действа. Не съм сигурен кое налага нуждата от още едно щракане с мишката.

И накрая моята борба с безжичната мрежа. Подозирам, че част от проблема произтича от неразумното ми решение да пробвам бутончето за включване и изключване на безжичния адаптор докато се инсталираше операционната система. От този момент това бутонче не прави нищо и светодиодчето на кутията на лаптопа не свети дори и сега докато пиша това. Безжичния адаптер използва модула madwifi от производителя, но по някаква причина той не успява да тръгне. На сайта на проекта пише, че са започнали разработката на нови драйвери, работещи със OpenHAL, а не със собствената им затворена (и явно бъгава) имплементация. Но проекта ath5r е в ранна фаза и разработчиците на Убунту не бързат да включат драйвера в дистрибуцията. Така че единствения вариант остана ndiswrapper – както личи от името, това е модул на ядрото, който предоставя среда, идентична със Уиндоус, за зареждане и работа на мрежови драйвери (малко елементарно обяснение, дано е ясно). Инсталирането е елементарно, резултата незабавен. Истинското указание е тук. Във форума на Убунту има също доста дълги указания, включващи компилиране на пакети и друки сложни за потребителя процедури.

Етикети: Firefox 3, Hardy Heron, Linux, madwifi, Ubuntu, wireless, Линукс, Убунту