Вторник, работен ден, преди осем сутринта. Обикновенно по това време още съм в леглото, но днес вече съм станал, направил съм две големи чаши кафе – едното със захар за мен, другото без, щото Джини така го пие – и съм пред входа. Проверката на маслото и водата на колата показа, че един литър мазно няма да навреди на успешното завръщане. Към осем и малко пристигна Сашо, паркира си колата и отиде за закуска, а от свирката на моята вече подгряваме квартала. Оказа се, че Толи и Джини закъсняват, така че тръгваме да ги вземем от Баба Яга и поемаме на запад.

ЗУУУУМММ…

Шест часа по-късно вече сме в Белград, паркираме близо до стадиона и се отправяме на лов за бира. Първо налазихме малко магазинче, където стъкло не продават, та се наложи да се задоволим с кутийки (кенчета за по-модерните). След кратка разходка прекосихме магистралата и медицинския университет и в близост до една голяма църква (няма време за забележителности, културната програма започва след малко) намерихме къде да седнем. Поръчваме домашна ракия и пиво, но се оказва, че храна сервират само вътре, а времето и сръбкините са толкова хубави отвън… Нищо, от съседната сергия си купуваме по една плескавица, Джини да му мисли, щото без месо не може! Хапваме, пийваме, няколко приказки с компанията унгарци от съседната маса, и вече затварят (всяка сряда ли ще работиме?). Отправяме се към стадиона, като пътьом пак пием по бира от магазинчето на една полянка – детска площадка (такива у нас нема, и ми е трудно да обясня).

ЗУУУУМММ…

Проверки на билетите, на съдържанието на джобовете (дайте си ми динарите, беее!!! взеха ми ситните монети динари и ги хвърлиха сред купчината бутилки и кутийки от бира), и вече сме на стадиона. Разменяме приказки с хората около нас – една група мъже с двама млади тийнейджъри от Монтана и няколко младежи от Бургас. Излиза подгряващата група и ни отнася – тея па от къде се взеха, толко добри, а никой не ги е чувал! Младежа отпред показва картичка – пичовете се казват The Answer, после ще питам чичо Гугъл за тях. Мноо са добри, кефя се! После тишина… Бирата на стадиона много скъпа!

Тутуф – тутуф, тутуф – тутуф… Ride, ride on the track… ГРХГРХРХРХРХБУРХГХГХРХГРХ!!!!!!

Ето за това бихме 400 километра до Белград! Тука вече не мога да разказвам, няма думи, които да опишат емоциите по време на концерт на AC/DC! Въпреки, че няколко часа по време на пътуването подгрявахме с концертни записи в колата, сме напълно неподготвени за това, което ни очаква на стадиона – китарите на Малкълм и Ангъс разсичат пространството с мощния ритъм и толкова характерните рифове, само австралийци с шотландски корени могат така да свирят рокендрол! Шоуто е на ниво, каквото в България не е било! Брайън Джонсън и Ангъс Йънг търчаха здраво по сцената, без да спират нито за миг да бълват извънземен рок, сигурен съм, че цял Белград е бил на крака тази вечер. Раздаването беше пълно, чухме всички емблематични стари парчета, както и някои нови (познахме, че са нови по това, че нямаше познати припеви). Братята Йънг и компания разтърсиха града както и американските бомби не можаха, и събраха на едно място млади и стари от цяла югоизточна Европа – румънци, унгарци, македонци, сърби и българи от 15 до 50 нямаха какво да делят тази вечер!

Но всичко хубаво си има край и след концерта трябваше да изминем на обратно четиристотинте километра до София и да си легнем да спим на зазоряване, за да отидем недоспали на работа, че да има парички за следващия концерт.

Нямаше как да не направя сравнение с всички концерти, на които съм бил до сега – Ян Гилън, Металика, Дийп Пърпъл, Форинър, Уайтснейк, Деф Лепард, Джетро Тъл… Единствения концерт, с който мога да сравня този на AC/DC  е концерта на Ролинг Стоунс през 1995 в Будапеща. Малко са групите, които за толкова години успяват да запазят енергиата в музиката си и да я предадат на публиката. Като казах години, оказва се, че с AC/DC сме набори, даже съм по-голям от тях с няколко месеца. Ако не сте успели да отидете на концерта, проверете сайта на групата, много е як. А аз ще чакам други впечатления от концерта, и Мишел и Ани да разкажат как е било в Атина.

Етикети: AC/DC, The Answer, Белград, концерт, Сърбия