Блогът на Гонзо

Най-якият подарък за рожден ден

Всичко започна преди шест години. Мира беше взела някакъв бонус и каза „Ти нали искаше да строиш лодка, пазарувай материали и почвай!“. И така през август 2003 година купих две баки смола и не помня колко мат в продължение на няколко седмици съботите и неделите бях на гости на Емо в Симеоново, където в двора на къщата отлях двата корпуса на катамарана. Горе – долу по същото време разбрахме, че Мира е бременна, а на пролет се роди Марин, така че работата по лодката мина на втори план. Вече не помня кога корпусите бяха пренесени в село Подгумер при Сандо, където една събота и неделя слепихме палубите на моите и на корпусите на Сандо. През следващите години малко по малко събирах необходимите неща за завършване на яхтата, купувах материали и оборудване, наминавах през Подгумер да свърша по някоя работа. Всяка пролет правех планове как ще завърша яхтата през лятото.

Мисля, че най-важните събития, довели до завършването на проекта, се случиха тази пролет. Първо Емо каза, че има едни ветрила от Хоби16 и се спазарихме за тях, а след това пък Косьо даде една стара мачта. Оставаше единствено трамплина между корпусите, за който бях говорил с Ники да ушие, и който все още не е готов, защото Ники цяло лято обикаляше насам – натам по регати. Накрая се захванах да премисля какво още имам да направя, напазарих въжета от ЯхтОфис, като ходих до Варна (благодарности на Данчето при избора на въжета за фалите) и с Мира решихме, че трябва да пуснем катамарана на моя рожден ден.

Миналата събота станах рано и отидох при Толи, за да довършим багажника за колата. След това трябваше да отида при Сандо, да прогоня няколко неща, да пробия няколко дупки и да натоваря всичко на покрива на колата. След това трябваше да мина през вкъщи, да натоваря и мачтата и да взема семейството и ранния следобяд да сме на язовир Искър, където да пуснем лодката на вода и да отпразнуваме рождения ми ден. Да, ама не! Като тръгнах от Толи и на втория светофар съединителя потъна и край! Аварийки, гасене на двигателя, вкарване на трета и потегляне на стартер и едновременно запалване. Вече съм го оттренирал това упражнение, седмица преди това се прибрах от Нова Загора без съединител. Спрях на спирката пред университета и звъннах на Зайко да спасява положението. Той прати негови приятели да ме дръпнат до сервиза. После разглобяване, търсене на част, сглобяване и чак към четири часа потеглих към вкъщи. Набързо променихме плановете, натоварихме всичко и всички, отидохме в Подгумер, за по-малко от час свърших каквото имаше за вършене и натоварих корпусите на колата и към 7 и половина потеглихме към язовира.

Към осем и половина пристигнахме на Язовира, намерихме мястото, където Емо държи неговите катамарани, но беше заключено и нямаше как да влезем. По пътя бяхме решили да намерим място наблизо където да спим, така че се отправихме към вилно селище Иструм – на два километра от мястото, където искахме да пуснем лодката, с охраняем паркинг и кръчма. Настаниха ни в тройна стая за 50 лева, което се оказва евтино за това място по думите на разни хора. Изглеждаше доста добре поддържано, с идеално окосена зелена трева, шезлонги и чадъри край водата. И така, отпразнувах рождения си ден в тесен семеен кръг. След като приспахме децата, излязохме с жената навън с бутилката бира, която носехме, и изкарахме остатъка от вечерта в приказки. На другата сутрин пихме по кафе и тръгнахме.

Пристигнахме при караваната на Емо, където ни посрещна сестра му, и започнахме да разтоварваме и да сглобяваме. Малко по малко купчината стъклопластика и метал започна да заприличва на плажен катамаран, вдигнахме мачтата, нагласихме грота за вдигане (стаксела се оказа голям и ще трябва да бъде поотрязан малко). Добре, че беше мъжът на Гери да ми помага, че имаше операции, при които Мира можеше и да не се справи. Яхтата беше кръстена официално, до тогава пазех името в тайна. Обаче бяхме забравили шампанското в София… Не се прави така! Накрая вкарах катамарана във водата и докато закрепях руловете забелязах, че вълните ги повдигат, изкривявайки стойките, и ги вадят от тях. Прецених, че така няма да мога да карам, духаше силно и имаше вълна, и реших да разглобявам и да вадя лодката. И докато сваля единия рул, вълните счупиха стойката на другия. Извадих катамарана на брега, вдигнах грота да видя как стои и отидохме в караваната да ядем. През това време заваля дъжд, намокри всичко, и аз докато събера нещата, също станах вир вода. Колкото можах бързо събрах всичко, преместихме катамарана до караваната, и се качихме в колата и газ към вкъщи.

Следващата седмица ходих три пъти при Толи, за да заварим стойките на руловете. Доста се мъчихме с неръждаемите електроди, изхабихме сигурно 10 – 15 електрода, без да успеем да направим качествена заварка. В последния момент, когато вече закъснявах за една сватба, решихме да пробваме с обикновен електрод (който беше и по-тънък от неръждаемите), с който за 15 минути Толи направи заварки „дедо каза че не’а мръдне“. В неделя сутринта поошлайфах стойките и ги напръсках с безцветен лак да не ръждясат заварките много бързо, натоварихме ветрила, въжета, инструменти, рулове, и тръгнахме. Взехме и Искра с нас, като основен виновник за съществуването на нашето семейство, и активен деятел на родното ветроходство, да разпусне от регати и журита и да погледне на ветроходството като хоби ;-) Пристигнахме на язовира, аз сглобих всичко и стъкмих лодката и бяхме готови за пускане. Малко се озорихме да прекараме катамарана до водата, първо пробвахме с количката от катамарана на Пепи и Бисер. Те направиха техния няколко години преди мен (ъъ много години), но техния е малко по-широк и количката не беше по мярка, освен това не са я ползвали от бая време, беше скрита сред треволяците, едвам я измъкнах. Накрая взех количкана на Емо за хобитата, и тя е доста по-широка, но е по-стабилна и с по-големи колела. Докарахме го до водата, вдигнахме грота, избутахме го във водата и бяхме готови за отплаване. Аа, не! Преди да го пуснем във водата отворихме бутилката шампанско (която забравихме предишния път), поляхме яхтата, пийнахме по глътка – две и чак тогава пуснахме лодката във водата. Първо се качихме с Анди и Мира да направим едно кръгче, таке, че Искра да може да снима. Още като се качих и натегнах грота, катамарана тръгна яко! Баси кефа! При свежия вятър, който духаше и равната вода лодката се държеше много добре. Като се намести добре екипажа, яхтата е добре балансирана, не прекачва и не пада, и дори и само на грот катери добре. Обаче без стаксел имаме проблем… При поворот оверщаг спира и ако няма достатъчно скорост, си остава срещу вятъра. Имаше маневри с изнасяне на ветрилото срещу вятъра и развъртане на лодката на заден ход… Приближихме до брега, качихме и Искра и се отправихме навътре, да разгледаме къмпингите на отсрещния бряг на залива. До там стигнахме бързо, на халфвинд се движехме бързо и комфортно, поразгледахме, и решихме да се връщаме. Анди заспа и го сложихме в средата на трамплина. Тръгнахме на обратно, а вятъра започна да отслабва и заваля. Преди това се усещаше студено, но не чак толкова, колкото като те понамокри. Пак бяхме леко неподготвени с дрехите, аз си бях забравил непромокаемото яке, а Мира покри Анди с нейното. Като приближихме брега, дъждът отслабна, но и вятърът също. Освен това попаднахме във ветровата сянка на гората и последните метри ги минахме с помпане с руля. Извадихме катамарана, закарахме го до караваната на Емо и започнахме да се оправяме. Мира и искра се преоблякоха докато аз разоръжа яхтата, Мира преоблече Анди, аз също сложих сухи дрехи, натоварихме багажа и вече беше станало време да се прибираме. Пристигнахме в София по тъмно, горещ душ, топъл чай и чувството на огромно удовлетворение! Вече имам собствена яхта, макар и само 4.50 на 2 метра, и възможността да я карам когато поискам.

Всичко това нямаше как да стане без помощта на Емо, Бисер, Пепи, Сандо, Кърни, Сашо Кондратенко, Толи, вуйчо (му на Толи), Косьо, Ники и всички останали приятели, които ме подкрепяха и помагаха да получа най-якия подарък за рожден ден! И най-много благодарности за Мира, която изтърпя харченето на пари, отсъствието ми, шума и хаоса на балкона, за да имаме собствена лодка. Благодаря!

Ето и малко снимки:

Аурелия отива на язовира, 5 - 6 септември 2009 Аурелия отива на язовира, 5 – 6 септември 2009

Първото плаване на Аурелия, 13 септември 2009 Първото плаване на Аурелия, 13 септември 2009

Етикети: , , , ,

10 коментара по “Най-якият подарък за рожден ден

  1. Аги

    Супер, Гонзо, мега гот! :) …слънце в душите и (достатъчно) вятър в грота! :)

  2. Мирка

    Когато Гонзо каза, че кръщава яхтата Аурелия сърцето ми се разтупка. Тези които ме познават, знаят че използвам този ник в ICQ и въобще интернет пространството. Незнам дали знаят обаче, че го избрах точно заради плажа Аурелия на Равда (с потъналия кораб Аурелия), където преди 11 години се загаджихме с Гонзо. Избрах го заради него да ни напомня хубави спомени за страстното ни запознанство, докато водихме виртуални разговори в нета. Сега ми стана страшно приятно, че той ми го напомни отново и един вид кръщава лодката на мен, без обаче да използва името ми. Като някаква съкровена тайна между нас двамата.
    Благодаря и за топлите думи накрая (на живо не ми е благодарил толкова), само няколко пъти ми каза колко е доволен че споделям страстта му към ветроходството и не му преча да отдели време (а то никак не беше малко) и средства за да осъществи тази си мечта. Но как мога да го спра. Както каза дълбокомислено Марин (5 годишния ни син) НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СПРЕ ЧОВЕК ДА ПРЕСЛЕДВА МЕЧТИТЕ СИ !!!

  3. Мирка

    И разбира се всички са поканени когато имат желание да се присъединят да поплаваме (не поплуваме) заедно на язовира. Мястото където държим лодката е много готино :)

  4. Мина

    Пожелавам ви дълги години безпроблемно да порите вълните по язовири, морета, а защо не и океани! Радвам се, че една дългогодишна мечта се превърна в реалност, с такова красиво и символично за цялото семейство, име – АУРЕЛИЯ!!!

    ПОПЪТЕН ВЯТЪР!

  5. искра

    Аз не обичам самоделки…обаче малката (голяма) Аурелия е друго нещо! Катамарана няма грешка – върви-че-се-къса, платното стои добре, но най -хубавото от всичко са предрулевите устройства… :))))
    p.s. и е страшно красив, което като жена нямаше как да не отбележа…

  6. Vladi

    I ot men 4estito!!! Neka vse taka presledvate me4tite si i sled osa6testvqvaneto na edna da sledva druga, za da e po interesen y celenaso4en jivota vi!!!!
    Andy e tolkova hubav, 4e stava za reklamno lice za katamarana…

    Mnogo celuvki ot men

  7. Красимира Владимирова

    Попътен вятър и от мен !Браво!Напълнихте ми душата с радост и умиление като четох тази одисея по осъщестжяжането на една мечта.Радвам се много за всички вас Милен ,Мирка ,Марин ,Анди и за вашите приятели!Сега и вие сте част от Световната Марина!Смело порете вълните!Много целувки!

  8. Дева

    Много романтично е това с лодката. И да си направиш сам. Изкрени пожелания за късмет и успех.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *