Всичко започна преди шест години. Мира беше взела някакъв бонус и каза „Ти нали искаше да строиш лодка, пазарувай материали и почвай!“. И така през август 2003 година купих две баки смола и не помня колко мат в продължение на няколко седмици съботите и неделите бях на гости на Емо в Симеоново, където в двора на къщата отлях двата корпуса на катамарана. Горе – долу по същото време разбрахме, че Мира е бременна, а на пролет се роди Марин, така че работата по лодката мина на втори план. Вече не помня кога корпусите бяха пренесени в село Подгумер при Сандо, където една събота и неделя слепихме палубите на моите и на корпусите на Сандо. През следващите години малко по малко събирах необходимите неща за завършване на яхтата, купувах материали и оборудване, наминавах през Подгумер да свърша по някоя работа. Всяка пролет правех планове как ще завърша яхтата през лятото.

Мисля, че най-важните събития, довели до завършването на проекта, се случиха тази пролет. Първо Емо каза, че има едни ветрила от Хоби16 и се спазарихме за тях, а след това пък Косьо даде една стара мачта. Оставаше единствено трамплина между корпусите, за който бях говорил с Ники да ушие, и който все още не е готов, защото Ники цяло лято обикаляше насам – натам по регати. Накрая се захванах да премисля какво още имам да направя, напазарих въжета от ЯхтОфис, като ходих до Варна (благодарности на Данчето при избора на въжета за фалите) и с Мира решихме, че трябва да пуснем катамарана на моя рожден ден.

Миналата събота станах рано и отидох при Толи, за да довършим багажника за колата. След това трябваше да отида при Сандо, да прогоня няколко неща, да пробия няколко дупки и да натоваря всичко на покрива на колата. След това трябваше да мина през вкъщи, да натоваря и мачтата и да взема семейството и ранния следобяд да сме на язовир Искър, където да пуснем лодката на вода и да отпразнуваме рождения ми ден. Да, ама не! Като тръгнах от Толи и на втория светофар съединителя потъна и край! Аварийки, гасене на двигателя, вкарване на трета и потегляне на стартер и едновременно запалване. Вече съм го оттренирал това упражнение, седмица преди това се прибрах от Нова Загора без съединител. Спрях на спирката пред университета и звъннах на Зайко да спасява положението. Той прати негови приятели да ме дръпнат до сервиза. После разглобяване, търсене на част, сглобяване и чак към четири часа потеглих към вкъщи. Набързо променихме плановете, натоварихме всичко и всички, отидохме в Подгумер, за по-малко от час свърших каквото имаше за вършене и натоварих корпусите на колата и към 7 и половина потеглихме към язовира.

Към осем и половина пристигнахме на Язовира, намерихме мястото, където Емо държи неговите катамарани, но беше заключено и нямаше как да влезем. По пътя бяхме решили да намерим място наблизо където да спим, така че се отправихме към вилно селище Иструм – на два километра от мястото, където искахме да пуснем лодката, с охраняем паркинг и кръчма. Настаниха ни в тройна стая за 50 лева, което се оказва евтино за това място по думите на разни хора. Изглеждаше доста добре поддържано, с идеално окосена зелена трева, шезлонги и чадъри край водата. И така, отпразнувах рождения си ден в тесен семеен кръг. След като приспахме децата, излязохме с жената навън с бутилката бира, която носехме, и изкарахме остатъка от вечерта в приказки. На другата сутрин пихме по кафе и тръгнахме.

Пристигнахме при караваната на Емо, където ни посрещна сестра му, и започнахме да разтоварваме и да сглобяваме. Малко по малко купчината стъклопластика и метал започна да заприличва на плажен катамаран, вдигнахме мачтата, нагласихме грота за вдигане (стаксела се оказа голям и ще трябва да бъде поотрязан малко). Добре, че беше мъжът на Гери да ми помага, че имаше операции, при които Мира можеше и да не се справи. Яхтата беше кръстена официално, до тогава пазех името в тайна. Обаче бяхме забравили шампанското в София… Не се прави така! Накрая вкарах катамарана във водата и докато закрепях руловете забелязах, че вълните ги повдигат, изкривявайки стойките, и ги вадят от тях. Прецених, че така няма да мога да карам, духаше силно и имаше вълна, и реших да разглобявам и да вадя лодката. И докато сваля единия рул, вълните счупиха стойката на другия. Извадих катамарана на брега, вдигнах грота да видя как стои и отидохме в караваната да ядем. През това време заваля дъжд, намокри всичко, и аз докато събера нещата, също станах вир вода. Колкото можах бързо събрах всичко, преместихме катамарана до караваната, и се качихме в колата и газ към вкъщи.

Следващата седмица ходих три пъти при Толи, за да заварим стойките на руловете. Доста се мъчихме с неръждаемите електроди, изхабихме сигурно 10 – 15 електрода, без да успеем да направим качествена заварка. В последния момент, когато вече закъснявах за една сватба, решихме да пробваме с обикновен електрод (който беше и по-тънък от неръждаемите), с който за 15 минути Толи направи заварки „дедо каза че не’а мръдне“. В неделя сутринта поошлайфах стойките и ги напръсках с безцветен лак да не ръждясат заварките много бързо, натоварихме ветрила, въжета, инструменти, рулове, и тръгнахме. Взехме и Искра с нас, като основен виновник за съществуването на нашето семейство, и активен деятел на родното ветроходство, да разпусне от регати и журита и да погледне на ветроходството като хоби ;-) Пристигнахме на язовира, аз сглобих всичко и стъкмих лодката и бяхме готови за пускане. Малко се озорихме да прекараме катамарана до водата, първо пробвахме с количката от катамарана на Пепи и Бисер. Те направиха техния няколко години преди мен (ъъ много години), но техния е малко по-широк и количката не беше по мярка, освен това не са я ползвали от бая време, беше скрита сред треволяците, едвам я измъкнах. Накрая взех количкана на Емо за хобитата, и тя е доста по-широка, но е по-стабилна и с по-големи колела. Докарахме го до водата, вдигнахме грота, избутахме го във водата и бяхме готови за отплаване. Аа, не! Преди да го пуснем във водата отворихме бутилката шампанско (която забравихме предишния път), поляхме яхтата, пийнахме по глътка – две и чак тогава пуснахме лодката във водата. Първо се качихме с Анди и Мира да направим едно кръгче, таке, че Искра да може да снима. Още като се качих и натегнах грота, катамарана тръгна яко! Баси кефа! При свежия вятър, който духаше и равната вода лодката се държеше много добре. Като се намести добре екипажа, яхтата е добре балансирана, не прекачва и не пада, и дори и само на грот катери добре. Обаче без стаксел имаме проблем… При поворот оверщаг спира и ако няма достатъчно скорост, си остава срещу вятъра. Имаше маневри с изнасяне на ветрилото срещу вятъра и развъртане на лодката на заден ход… Приближихме до брега, качихме и Искра и се отправихме навътре, да разгледаме къмпингите на отсрещния бряг на залива. До там стигнахме бързо, на халфвинд се движехме бързо и комфортно, поразгледахме, и решихме да се връщаме. Анди заспа и го сложихме в средата на трамплина. Тръгнахме на обратно, а вятъра започна да отслабва и заваля. Преди това се усещаше студено, но не чак толкова, колкото като те понамокри. Пак бяхме леко неподготвени с дрехите, аз си бях забравил непромокаемото яке, а Мира покри Анди с нейното. Като приближихме брега, дъждът отслабна, но и вятърът също. Освен това попаднахме във ветровата сянка на гората и последните метри ги минахме с помпане с руля. Извадихме катамарана, закарахме го до караваната на Емо и започнахме да се оправяме. Мира и искра се преоблякоха докато аз разоръжа яхтата, Мира преоблече Анди, аз също сложих сухи дрехи, натоварихме багажа и вече беше станало време да се прибираме. Пристигнахме в София по тъмно, горещ душ, топъл чай и чувството на огромно удовлетворение! Вече имам собствена яхта, макар и само 4.50 на 2 метра, и възможността да я карам когато поискам.

Всичко това нямаше как да стане без помощта на Емо, Бисер, Пепи, Сандо, Кърни, Сашо Кондратенко, Толи, вуйчо (му на Толи), Косьо, Ники и всички останали приятели, които ме подкрепяха и помагаха да получа най-якия подарък за рожден ден! И най-много благодарности за Мира, която изтърпя харченето на пари, отсъствието ми, шума и хаоса на балкона, за да имаме собствена лодка. Благодаря!

Ето и малко снимки:

Аурелия отива на язовира, 5 – 6 септември 2009

Първото плаване на Аурелия, 13 септември 2009

Етикети: Аурелия, ветроходство, катамаран, язовир Искър, яхта