Не мислех да пиша по злободневни теми, но явно няма да стане… Иде реч за двете музикални предавания, „риалитита“, както се казва. Не смятам да ги следя, въпреки че днес си харесах един пич в MusicIdol – Томата ме кефи! Хеви метъл ягодо! И освен, че изпълни много яко Summer in the City, накара Фънки да се издъни – парчето не е на Джо Кокър (както и повечето му хитове (на Джо)). Но да се върна на темата, чудно ми е с кой акъл продуцентите от двете телевизии са решили, че ако си ги наложат един до друг да си ги мерят, ще им изглеждат по-големи? И ще им дам малко акъл – преди 40 и повече години мениджърът на една ама МНОГО известна вече група преди да пусне поредния сингъл на пазара, какво правел? Проучвал кога другите групи ще издадат своите, и пускал сингъл, когато другите групи не пускат. А тогава групите пускали по няколко на месец, и много често съдържали парчета, които ги нямало в тавите. Ще попитате кой е тоз умник? Едно еврейче, дето преди да се захване с менажиране на рок групи, въртял магазин за грамофонни плочи. Казва се Брайън Епстайн и бил мениджър на Бийтълс. Сега вече не е толкова чудно как почти всички сингли на групата отиват одма на пълво място нали? Дли щеше да е така, ако бяха пуснали Help заедно със Satisfaction и My Generation? Не че успеха им се дължи само на маркетинговите трикове на Брайън Епстайн, но и те помагат.

А понеже се оказа, че доста видни рокаджии и промоутъри не познават творчеството на изпълнители, дето са промотирали, смятам да захвана една поредица за хубавите и лошите кавъри в любимата музика. За сега събирам материал, но ще поде интересно, обещавам! Като пиша това, слушам Behind Blue Eyes и други парчета на същаата банда, напоследъг доста слушани в началото и края на едни криминални сериали. Сещате ли се коя е бандата?

Етикети: Music Idol, Пей с мен