Най-накрая дойде време за отпуска! След напрежението през последната седмица, снощи в девет вечерта потеглихме към морето. Отне ми около един час да натъпча багажа в колата, багажника е запълнен до покрива, плътно, а и в краката на децата има едно – друго. Пристигнахме в Поморие към 2 часа и сега се чудим да продължим ли към Кара Дере или да изчакаме, че има прогнози за дъжд. И докато се чудим, записах един специален поздрав за тези хора от компанията, които това лято няма да са със нас. Всички те имат много щастлив повод да си останат вкъщи, и се надявам скоро и те да плъзнат по палатки и полянки заедно с малките слънчица. И така, специално за Гори и Тони и Надето и Шаката, Кара Дере Блус:

През следващите две седмици ще бъда оффлайн и смятам усърдно да спрягам глагола „мръхтя“.

Етикети: блус, Кара дере