Умират ли личните сайтове и блогове? Ще бъдат ли изместени от социалните мрежи ала Фейсбук и МайСпейс? Еленко цитира статия в Wired, в която се изказва тезата, че блоговете са вече остаряла форма и е време да пренесем онлайн-присъствието си в Twitter, Facebook и Flickr. Коментарите отдолу са интересни, а в блога avangardisco може да прочетете какво не е наред с аргументите на Еленко и Wired. За мен обаче темата има и една друга страна. Да видим какво са социалните мрежи – място за споделяне на съдържание и списък с контакти. А блоговете? В общи линии същото – в блоговете си споделяме какво ни вълнува, публикуваме снимки и видео и поддържаме списък с връзки към други блогове. Е това ако не е дъ социалната мрежа, здраве му кажи.

От много време съм си отбелязал няколко статии, в които авторите изразяваха подобни позиции, но все не намирах време да напиша своя коментар. Първо Джефри Зелдман пише за изчезващия личен сайт. Той дава пример със страничката на Джоди Фери, която просто съдържа ликове към профилите и във Flickr, Twitter и LinkedIn. И наистина, защо ни е да поддържаме собствени сайтове и да се борим със HTML и CSS, като можем просто да публикуваме в някой от многото специализирани сайтова? Е, отговорите са много! Защото можем и защото искаме да сме господари на онлайн-присъствието си. А ако искате вашите снимки да са достъпни за феновете на Фликър или пък да поддържате информирани контактите си във Фейсбук, Джереми Кейт предлага коренно различен подход.

To summarise, Web 2.0 is damaging to the Web. It divides the Web into topical sub-webs. With machine-readable pages, we don’t need those separate sites. We can reclaim our data and still get the value.

Вместо в личния си сайт да събираме съдържанието, публикувано насам – натам, защо на направим обратното? Чрез възможностите на микроформатите и RDFa бихме могли да направим съдържанието на сайта си удобно за разбиране от машини. След това то може да бъде агрегирано от различни места, Last.fm ще знае, че се каните да идете на концерта на Депеш, приятелите ви във Фейсбук ще научат за махмурлука след последния купон, а колегите в LinkedIn ще видят, че сте започнали нов проект. А през цялото време вашите данни ще се пазят на вашия сървър.

Хмм, това е идеята, която ми се струва по-смислена. Не знам дали наистина Фейсбук е създаде само за да могат ЦРУ да събират необезпокоявани лични данни (така казва Енея в коментар при Еленко), но така или иначе не съм фен на идеята да поверя данните си на частна компания. Като доказателство за неприятните странични ефекти от подобен подход, Атанас Янев се оплаква от затварянето на сайта, където е публикувал снимките си. А вие какво ще правите, ако Гугъл спре Docs или Reader? Какво ще стане със снимките ви, ако Яху затвори Фликър?

На помощ идва Web3.0 социалната мрежа! Замерих ли ви с шепа buss words? Да видим какво е това? Значи имаме си блроговете и всички сме набутали по няколко връзки в блог-рола. Просто трябва да нацъкаме полетата в раздела XFN на стараницата за редактиране на връзки, за да превърнем блогрола в списък с контакти. Публикациите могат да се агрегират чрез RSS, а чрез hCard микроформатът можете да опишете собствения си профил. След това, регистрирайки се в поредния  сайт, вместо да попълвате досадните регистрационни форми, просто ще напишете адреса на сайта си, от където сайта ще извлече провила ви, списъка с контакти, чрез таговете може дори да агрегира публикациите, имащи връзка с тематиката му.

Вместо да закриваме блоговете, нека ги превърнем в център на онлайн-присъствието си! Вместо да предоставяме данните си и творенията си на чужди организации, защо да не запазим правото да ги пазим и разпространяваме сами, според нашите желания?

Етикети: web2.0, web3.0, лични сайтове, микроформати, семантичен уеб, социални мрежи