Дано вече не е късно, току що прочетох за поредната инициатива на големите звукозаписни компании, целяща да подсигури монопола им върху творбите на хиляди и милиони може би музиканти и композитори. Става дума за опита им да прокарат през Европейския парламент удължаване на срока, през който да имат монополни права върху разпространението на записи. Съществуващите закони за авторското право гарантират 50 годишен период, през който правата за разпространение на даден запис принадлежат изключително на звукозаписната компания, продуцирала записа. Промените предвиждат този период да бъде продължен до цели 95 години – много след като хората, участвали в записа, не са сред живите.

В замяна на парите, вложени в откриването на таланти, записването на музиката и нейното лансиране на пазара, звукозаписните компании получават 50 годишен монопол върху разпространението им. Това им дава възможност да печелят от дейността си. След изтичането на този период записите отиват там, където принадлежат – при останалите творби, формиращи европейското културно наследство. Заедно с пиесите на Шекспир и романите на Дюма и Сервантес те също стават публична собственост (public domain, не се сещам за по-добър превод).  До скоро този период беше съвсем приемлив, защото записите от преди 50 и повече години не представляват голям интерес от финансова гледна точка. Те са с лошо качество поради технологични ограничения в миналото, а самата музика е търсена само от малък процент меломани. Но съвсем скоро ще започнат да изтичат правата на записите на някои от най-успешните изпълнители на XX век. От 2012 година ще започнат постепенно да изтичат правата върху записите на Бийтълс и Ролинг Стоунс, към края на 10-те години на 21 век вече ще изтичат правата върху първите записи на Дийп Пърпъл и Лед Цепелин. Това заначи, че след изтичането на този 50 годишен период не е нужно съгласието на звукозаписните компании за разпространението на записите, а напротив, те ще могат да бъдат свободно миксирани и разпространявани.

Подпишете петицията срещу удължаването на монопола на звукозаписните компании или се свържете с вашите (нашите) еврудепутати, като ги приканите да гласуват против увеличаването на периода на валидност на правата за разпространениена на записи. Въпреки, че лобито зад тези промени ги прокламира като мярка за спасяване на бедните изпълнители, те всъщност облагодетелстват само големите звукозаписни компании. Много от музикантите не могат да докажат участието си в записи, правени през изминалите десетилетия, и следователно няма да получат никакви пари. Освен това вместо да подпомагат действащите изпълнители, промените са от полза на фондовете, управляващи активите на вече оттеглили се звезди. Има голяма опастност записите, от които компаниите нямат комерсиален интерес, да останат заключени за публиката и да сме принудени да „пиратстваме“ и да ги „ограбваме“.

Етикети: Европейски съюз, записи, звукозаписни компании, монопол, права