Нямаше едно време нощни клубове с жива музика, още нямаше SME  и концерти на западни рок-групи можеха да се гледат само на VHS касети, презаписвани безброй пъти. Но в София имаше едно място, където всяка вечер звучеше истински рок на живо. Мястото се казваше 113+ и се намираше в Софийския университет. Не помня точно кога за първи път отидох там, трябва да е било през 1991, но пък помня няколко първи появявания пред публика на хора, които за винаги са се разписали в историята на българския рок.

Театралната зала на СУ не е голяма и всяка събота се пръскаше по шевовете, защото тогава беше блус-вечер и освен Подуене Блус Бенд свиреха и много други групи – известни и неизвестни – а накрая концерта винаги завършваше с джем сешън. Билетът беше само 5 лева, но времената бяха такива, че трябваше много внимателно да следя харчовете си през седмицата, за да мога в събота да имам пари за 113+. След време петъците станаха не по-малко интересни от съботите, защото тогава свиреха Херманс Уулф Бенд, Кокаин, Бади Бенд. Сега искам да ви разкажа за някои от най-запомнящите се вечери, на които съм присъствал в може би най-стария рок клуб в София.

Първата поява на Буги Барабата от Коньовица

Всичко вървеше както всяка друга събота, докато Васко Кръпката не покани на сцената специалния си гост. Кръпката редовно канеше всякакви екзотични (поне като за блус) изпълнители – един път имаше акордеонист, който свири Smoke On The Water, друг път в джем сешъна се включи Петър СавковБонев (нали така се казваше гайдаря с чановете? (благодаря за корекцията на Явор)). Тази вечер обаче гостът беше един доста космат чичко с кухарка, който заедно с Кръпката изпълни няколко много истински авторски блуса. Свиренето не беше нищо особено, но текстовете явно извираха от сърцето на Буги. Както се казва, останалото е история. Днес Буги е по-известен като радио-водещ, но за някои той си остава Барабат, който пее страхотен нашенски блус и все още живее в Коньовица.

Димитър Ковачев – Фънки пее блус

Днес всички познават Димитър Ковачев – Фънки като собственик на SME и циничния член на журито на Music Idol. Но преди години той имаше и други превъплащения. Едно лято, може би беше 1992, може би 1993, Еко, който тогава беше басист на Подуене Блус Бенд, беше заминал на някъде, и неговото място беше попълнено от Фънки. Тогава Фънки изглеждаше по-строен от днес, появавше се на сцената със сабо и къси дънкови панталони и се вписваше страхотно в групата. Коронният му номер беше Black Magic Woman – страхотният минорен блус на Fleetwood Mac. Който е изпуснал тези изпълнения, има много да съжалява, освен че правеше яко соло на бас, Фънки пее(ше) страхотно!

Първият концерт на Herman’s Wolf Band

– Сега Herman’s Wolf Band ще забият едно парче!

На сцената излиза един тип с чук в ръката и парче паркет с пирон в него, поставя го на сцената и – дан, дан, дан – го забива с чука и се скрива зад кулисите.

После на сцената излязоха трима души, и тримата с очила, и ни забиха с умопомлачителен психеделичен рок. Излезе и Духи, с бутилка Джак Дениълс в ръка, и ни изстреля в космоса. Онази вечер клубът не беше много пълен, все още никой не беше чувал за Херманс. Аз разбрах за концерта от Досю от Дюкян Меломан, тогава с Духи продаваха книги на Славейков. След онази вечер в подължение на няколко години не пропусках концерт на Herman’s Wolf Band в София, някъде до момента, в който групата тотално промени състава и стила си.

Помня и изпълненията на Кокаин – преди да стане известен оперен певец Юлиан Константинов свиреше и пееше Cream и Jimi Hendrix, Монолит – все още една от любимите ми групи, жалко че никъде не се продават старите им албуми. А вие помните ли 113+? Кой беше първият рок-клуб във вашия град? Къде са сега групите, които ни караха да се чувстваме свободни в началото ва 90те?

Етикети: 113+, Herman's Wolf Band, блус, концерт, Подуене Блус Бенд, Фънки