Имам син на 4 години и половина, който вече се научи да си служи с мишката. Всъщност той хвана мишка на прощъпулника си, така че не е чудно. Та за да си спечелим няколко минути спокойствие, му показахме сайтовете на любимите му играчки, където той разглежда фигурки на рицари, пирати и космически кораби и чака дядо Коледа с чувала с подаръци. Днес го наблюдавах обаче как се мъчи със сайта на Лего и осъзнах, че в работата си като уеб разработчик до сега не съм се замислял достатъчно как неопитните потребители подхождат към сърфирането в мрежата. Въпреки, че Лего са ориентирали сайта към децата, а не към техните родители, цялото изживяване предполагаше потребителя да е добре запознат със потребителския интерфейс. За какво става дума:
Навигация
Освен, че е изцяло базирана на картиники, навигацията не указва къде се намира потребителя и няма лесен начин за връщане едно ниво назад. Елементите от навигацията могат да се объркат със същинското съдържание, а често са позиционирани така, че трудно се различават.
Връзки
Връзките в сайта не се променяха, след като са посетени, което затруднява потребителя при решението коя връзка да избере, за да продължи нататък. Често еднакви елементи на една страница са връзки, на друга не са, което допълнително обърква неопитните потребители. Не винаги елементите променят характеристиките си при минаване с мишката върху тях, за да укажат, че са активни елементи.
Използвани технологии
Голяма част от сайта е изградена с Flash, който често чупи браузъра и Марин тичаше при мен да се оплаква, че нещо е станало и да търси помощ. Освен това елементите от интерфейса в HTML и Flash са често различни.
Защо ви разказва това и се жалвам от един сайт ще попитате вие? За да ви напомня когато правите следващия сайт, да обърнете внимание и на по-неопитните потребители, и на хората със затруднения във възприятията. Ако правите сайт за играчки, имайт предвид, че децата, които ще си избират коледен подарък, по-трудно боравят с мишката, доста по-нетърпеливи са от възрастните и не издържат няколкото секунди докато се зареди следващия само 100kB Flash. Помислете дали е толкова важно да натрапите големата брандирана заглавна лента, или пък да направите така, че основното съдържание да е директно видимо при зареждане на страницата на 1024x768px екран. Ако искате да прочетете наистина добре написани статии за правене на уеб-сайтове, Groove Manifesto на Георги Вързоновцев е едно добро място за начало. А ако искате да разберете как обикновения потребител ползва WWW, наблюдавайте детето си или родителите ви, начинът по който те се оправят в един сайт ще ви каже много повече от експертните мнения и brainstorming-а в офиса.
Етикети: достъпност, уеб стандарти
Моят син е на шест години и половина, и също активно ползва компютъра – понякога и офлайн, но по-често е в Интернет. Та в началото имахме трудности със сайтове, уж предназначени за по-неопитни потребители – объркваха го. Понякога дори и аз имах затруднения – от пръв поглед да не мога да се оправя в някое дизайнерско безумие. Обаче с практиката човека вече доста добре се справя и с не толкова очевидни навигационни елементи. Започна инстинктивно да отделя рекламите от съдържанието. Свикнал е с това, че понякога сайтовете са чупливи. Знае, че на някои места трябва да се изчаква. Оказва се обаче, че – логично – започна да подхожда избирателно, взискателно! Забелязвам, че сайтове с иначе интересни игри, занимавки и задачки не ги поглежда, именно заради несполучливата комбинация от решения, които си описал.