Преди време бях поканил Комитата да опише идеалния си свят. В неговия идеал за домашен уют „децата тихичко играят шах„. Е, искам да обявя, че има надежда! На купона по случай рождения ден на Андрей (стана на годинка момчето) между крясъците, гоненицата (в която счупиха новата ми чаша за бира, трофей от годишнината ни с Мира) и разхвърлянето на де що има играчки, Вики и Марин играха СЪС шах. Преди няколко дни Марин докопа едно малко шахче, и започна да си реди фигурките и да си играе по собствени правила и вчера привлече и Виктория в играта. Лошото е, че бебетата много им пречеха и те скоро изоставих карираната дъска и се върнаха към разхвърлянето.

И като ви разказвам за рождения ден, в светлината на едно от последните писания на Комитата, Андрей вече ще може да се радва не само на носа на Гонзо, но и на трима пеещи герои от Улица Сезам:

Етикети: деца, Джим Хенсън, игра, Улица Сезам, шах