Блогът на Гонзо

Аз и господин Клептън

Ако сте следили музикалните публикации в блога, знаете, че обичам блус. И когато видях в книжарницата автобиографията на Клептън, сещате се, че не можах да се сдържа да не я купя. При всяка възможност си пусках неговата музика и отварях книгата. Разказите за детството му, за първата китара, за Ярдбърдс и Джон Майъл, за Крийм и Блайнд Фейт ме поглъщаха изцяло, докато в ушите ми звучаха „Can’t Find My Way Home“, „White Room“ или някое от уникалните изпълнения на блус – класики от времето на Крийм. Но както се сещате, живота на Slowhand не е само музика, а в книгата той е описал онази, скритата страна на живота на рок – идол. Наркотиците и алкохола не веднъж са застрашавали здравето и живота на Клептън, провалените концерти и разочарованата публика не са от най-бляскавите епизоди от кариерата му. Всичко това, както и историите за любовта му към Пати Бойд и смъртта на сина му Конър придадоха по-различно звучене на песните му, значението им в контекста на събитията от живота му вече е по-ясно за мен. Последните думи в книгата пък ме наведоха на мисълта, че Ерик е един от малкото рок – динозаври, схващащи промяната, която идва в музикалната индустрия:

Музикалната сцена днес се различава много малко от онази в годините на моето израстване. … Системата на маркетинг и разпространение обаче са в процес на голяма промяна и в края на това деситилетие вероятно нито една от сега съществуващите компании няма да е вече в бизнеса. С цалото ми уважение към всички заинтересумани, това няма да е голяма загуба.
Ерик Крептън, Автобиография, 2007, ISBN 978-954-28-0310-2

Вече успях да си купя и два от последните му албуми – The Road To Escondido, записан заедно с JJ Cale и Back Home – показващи най-доброто на което е способен, а от известно време се радвам и на From The Cradle и дуета му с BB King Riding With The King – пълни с наелектризиращ блус. А заглавието на таз публикация заимствах от заглавието на един специален албум, който Клептън е нарекъл Me and Mr. Johnson. Посветил го е на легендата Робърт Джонсън, чийто парчета Ерик е записвал от началото на кариерата си.

Връзки:

Етикети: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *