Блогът на Гонзо

Свободното къмпиране – разхвърляни размисли

Отмина поредната лятна ваканция на отдалечен плаж без обхват на телефона, без компютър и другите там „удобства“ на модерния живот. Ще споделя с вас някои мои мисли за това как и защо ходим на диво къмпиране, как се променя дивото къмпиране откакто го практикувам и такива неща.

Свободното или дивото къмпиране не е за всеки. Намирате се на 5 – 10 километра от най-близкото населено място без източник на прясна вода (най-близкият е на километър – два) и рискувате да си останете там ако времето се развали достатъчно. Това обаче има и очевидни предимства – няма начин шефът да ви безпокои по време на отпуската, малко вероятно е близката кръчма да дъни чалга до посред нощ (просто няма кръчми наблизо). Липсата на „удобства“ стимулира изобретателността – постойте една семица откъснати от цивилизацията и ще видите как сте открили топлата вода (буквално!). Ако имате късмет и морето донесе подходящи материали, може и плажен бар да построите.

Изключително здравословно за психиката е да се откъснете от цивилизацията поне за една – две седмици в годината. Завиждам на хората, които успяват да го правят по три и повече седмици, а особено на тези, които го правят за винаги.

Последните пет години посещаваме едно и също място и за това време то много се промени. Когато отидохме първия път, на целия плаж между черния дол и бялата река имаше не повече от пет населени бивака (някои на плажа като нашия). Към мястото ни упъти приятелка на една дама от компанията, която живее във Варна (и освен това ни помогна да намерим сервиз за спешен ремонт на старата бричка). Никой от нас не беше чувал за това място, нито пък някои от познатите ни знаеше за него. Не помна същата година ли срещнахме Гори там, или беше следващата?

Тази година гъстотата на населението можеше да се мери с малък черноморски град в разгара на сезона. Особено на плажа, където обичаме да опъваме ние. През единствените събота и неделя, които прекарахме там, около нас имаше три бавака на такова разстояние, че да чуват хъркането ми като се напия. В северния край на плажа имаше каравани една до друга, по-нагъсто от колкото в къмпинг. Обяснявам си повишаващия се интерес на хората към този начин на къмпиране с изчезването или изродяването на традиционите къмпинги, а до някъде и с понижаването на прага за набавяне на оборудване. В днешно време човек може да си купи палатка за четирима за по-малко от 100 лева, сигурно за 200 – 300 лева може да скалъпи минимума за устройване на бивак. Като добавим към това и собствените автомобили и картинката става ясна.

Чудя се на някои хора, които се престарават в стремежа да си осигурят достъп до достиженията на цивилизацията дори и на най-забутаното място. Миналата година едни пичове бяха пуснали адски шумен агрегат на пет метра от тях, за да си осветят лагера с две 100 ватови крушки. Не знам как си чуваха мислите, след като ние се дразнехме от боботенето на мотора на 100 метра от тях на плажа. Тази година една двойка ме изуми последните дни. Пристигнаха на плажа с една палатка Кечуа (от онези, дето сами се разпъват) и два, забележете, дървени, тежки и големи градински стола. Явно са готови да потрошат пари за удобства, да ги мъхнат от колата до плажа, но не са готови да се научат да опъват голяма палатка например.

Забравете за студената бира! Бирата се е стоплила още преди да я донесете до плажа, така че или си вземете хладилник и генератор, или свиквайте да я пиете топла. Все пак можете да поохладите питиетата като увиете бутилката в мокра фланелка и я поставите на ветровито и сенчесто място. Едно от най-студените места е под седалките на колата. Дори когато сте забравили да сложите сенника и воланът пари та не се бара, под седалките продуктите се запазват хладни.

Тази година отидохме без компанията и силно се притеснявахме, че ще трябва да забавляваме децата по цял ден и да си кукаме вечер като заспят. Напротив, намери се компания както за децата, така и за нас. Запознахме се с адски много готини хора, с някои се оказахме стари съседи по бивак, с други – че имаме общи познати. Срещнахме и стари приятели, като най-изненадващата среща беше с Лили и Жан-Мари. Намерих ги в другия край на плажа, докато си правех разходка за раздвижване след като се бях сецнал в кръста предишната вечер. Значи вървя си аз прегърбен като стар дядо и виждам един човек черен като нощта с една дама бяла като мляко до една иначе позната палатка. Като се загледах в дамата и о изненада, тя била Лили! Вечерта се събрахме на купон с моята китара и мандолината на комшията Сергей и това беше най-ненормалната вечер! Аз получих изцеряващ китайски масаж от черният като нощта Жан-Мари след който станах и танцувах (а преди това едвам сядах и ставах), а след това той и приличащия на Иисус (по думите на Жан-Мари) Сергей разговаряха около половин час на китайски. И това на някакъв забутан плаж в България!

Успях да постигна енергийна независимост за лагера. Локалната енергийна система се състои от 12 волтова батерия и слънчев панел колкото лист А4. Това осигурява достатъчно енергия за слушане на музика, зареждане на телефони или други устройства и осветление вечер. Осветлението се състои от една 12 волтова светодиодна крушка с ключе и няколко метра кабел. Свети достатъчно силно, че да се виждат чашите и чиниите по масата и да можем да прочетем приказка на децата преди лягане. Всъщност започнах да сглобявам нещата преди 2 години, но все нещо не беше доизкусурено (и още не всичко е).

Последните дни си припомних една стара игра от ученическите години. Кои от вас са играли на кър? Играта имаше и друго име, ма аз така я знам. Понеже дружките на Марин си заминаха той си спомни, че му бях говорил за тази игра, та трябваше да чертая поле, да обяснявам правилата и да тичам та показвам от къде се минава. Не намерихме други ентусиасти, та играхме или двамата с него (трябваха неистови усилия, за да не спечеля всяка игра), или Марин и майка му срещу мен. Беше адски забавно и следващия път със сигурност ще привлечем още хора.

Въпреки, че всеки път се каним да го направим, този път седнахме и направихме списък на нещата, които да подобрим в оборудването за следващия път. Тазгодишните подобрения бяха един голям джобарник, който баща ми уши в последния момент, и факта, че разбрах как да държа тентата опъната без да пипам въжетата (просто колците не трябва да се забиват в пясъка).

Изкарахме си страхотна почивка, трее да видите колко ми е черно дупето! Единствения кусур беше непостоянния ватър заради който не можах да си поиграя хубаво с хвърчилото. А, и августовската жега! Повечето нощи съм стоял гол, толкова топло беше! За сравнение през юли с огромно нежелание обличах фланелки с дълъг ръкав.

Етикети: , , , ,

5 коментара

Birenka

Ех, как ти завиждам, че си успял да намериш все пак диво място… За Кара дере става въпрос, нали :) Историите толкова много ми проличат на тези за Иракли в доброто старо време, когато нямаша леки саморазпъващи се палатки за 100 лв. Нямаше даже и туби с минерална вода от по 10 л… Обхват на единствения мобилен оператор имаше само на няколко по-високи места из гората (за съжаление едното близко до любимия ни бивак). ех… Сега вече не смея да отида, за да запазя поне тези мили спомени.
За съжаление мисля, че напълно и безвъзвратно ще се сбогувам с къмпингуването на нашето родно море… да видим как ще се представи съседна Гърция тази година ;)

Калин Каракехайов

Наистина си струва времето, прекарано сред природата на палатка, въпреки че досега съм лагерувал само около поточета и рекички (на Пирин) и не мога да си представя как ще е без вода :) Обаче е малко кофти, когато трябва сам да си качиш палатката и чувала с раницата до 2500 метра височина – тогава забравяш, че в магазина са ти обяснили, че са много леки :P

Момчил Марчев

Много ме изкефиха тези „разхвърляни размисли“. Енергийна независимост, липса на телефони и компютри – демек извън обхвата на световната конспирация и нейната мечта „един човек, едно IP“ :). Наистина звучи страхотно – да, според мен така трябва да се почива. Ще опитам и аз – обещах си.

милк

„Свободното или дивото къмпиране не е за всеки.“
наистина не е за всеки :)
но пък ми беше интерсно да чета, щото със сигурност там където няма асфалт, предпочитам да не стъпвам.

Leave a comment

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>