Блогът на Гонзо

Търкалящ се камък мъх не лови

Чакал съм този момент през целия си съзнателен живот. Неговите песни формираха мирогледа ми. Два дни преди самия концерт в офиса и вкъщи слушах само неговите албуми в опит да се подготвя за концерта, да настроя сетивата си на вълните на неговата музика. Грешка! Никога не можеш да си подготвен за негов концерт, защото той не просто свири и пее песните си, той всеки път прави различни кавъри на собствените си творби. В четвъртък ни предложи смесица от блус и кънтри, твърди като класически рок, подправени с малко рокабили и поднесени горещи, в комбинация с отлежали емоции, събирани у публиката с години.

Когато лампите угаснаха и се чуха първите акорди, сърцето ми щеше да изкочи. За малко да се разплача, защото можех да го видя и чуя на живо. Гласът му вече не е като едно време, чегърта като стар мотоциклет. Пее на къси фрази, речитатива му едвам се разбира. Вече почти не подхваща китарата, свири на клавири и хармоника. Но това въобще не му пречи и за два часа той показа, че все още е като търкалящ се камък – никога не спиращ да търси промяната. Ако сте очаквали на концерта да чуете познати песни, сигурно сте останали изненадани, защото музиката, която свири в четвъртък вечерта в НДК няма нищо общо със старите му изпълнения. Не че не извири някои бунтарски парчета от 60те, просто аранжиментите бяха абсолютно различни от това, което сме свикнали да слушаме. Но за това го обичаме, защото дори на 69 години не спира да търси. И това е което направи концерта уникален – даде ни възможност да го познаем в нова светлина.

Бардът на битниците и гуру на хипитата,

Дами и господа, Боб Дилън!

По време на концерта Боб Дилън не каза нито дума, просто остави музиката му да говори. Единствените паузи между песните бяха докато музикантите сменяха инструментите, стария дядка дори поразкърши стойки. Групата звучеше по-твърдо от това, което сме свикнали да чуваме от него, някой парчета бяха доста по-бързи, други доста по-бавни от обикновено. Но от друга страна при Боб Дилън няма обикновено.

Тази година има много големи музикални събития в България, но това беше едно от най-големите. Защото господин Цимерман наистина е голям! Той вкарва електрически китари в кънтри-музиката, открехва Бийтълз за тревата (дали не беше и за LSD?), песните му дават начален тласък на The Byrds и Джими Хендрикс. И само преди няколко дни беше при нас.

Докато слушах старите му парчета се замислих за нещо. Не е ужасно, че дори и 40 години след като ги е написал, песните му са все още толкова актуални? Не е ли трагично, че хипитата, вдъхновени от неговите песни, оставиха след себе си само сексуалната революция, а онази – истинската – в умовете на хората така и не се случи?

Етикети: , ,

Comments (1)

Leave a comment

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>