Двадесет години! Почти две трети от съзнателния ми живот премина, докато той си отиваше, но все още не си е отишъл съвсем. Но сега няма да ви занимавам с политика, с анализи на причините нашия преход да се проточи толкова дълго. Искам да ви припомня надеждата и ентусиазмът, с които бяха изпълнени митингите в началото на деветдесетте, с няколко от песните, които пееха по площадите бардовете на нашата еволюция.

Щурците тогава бяха и си остават най-голямата българска рок-група. През 1990 година направиха четири концерта в зала Универсиада. Във фоайето преди концерта се продаваше току-що излязлата малка проча на Щурците, без колебание си я купих и през цялото време я държах втъкната в колана на дънките, а след концерта заедно с още доста фенове изчакахме групата да напусне залата, за да си вземем автографи.

За Георги Минчев не знам какво да ви напиша. Макар, че първият му албум излезе през 1989 година, и издадените дискове май се броят на пръстите на едната ръка, той е участвал в някои от най-значимите групи за българския рок. През пролетта на 1990 година на една малка сцена пред НДК, докато вътре течеше последния конгрес на ДКМС, млади и стари групи пееха песните, които до преди няколко месеца бяха забранени. Тогава за пръв път слушах Георги Минчев на живо и след като слезе от сцената отидох отзад и го помолих за автограф върху дъската на скейтборда ми. Дълго време дъската стоеше на стената в стаята ми, заедно с още една с автограф на Пеци Гюзелев.

На същия концерт пред НДК за пръв път чух Подуене Блус Бенд. Тогава свириха песни на Джон Ленън, Боб Дилън, блус стандарти и рок класики. От тогава (а сигурно и преди дова) Кръпката неизменно е на всички масъви събирания, на които са дошли хора с желание за промяна. Докато все още работеше бирария Юнак и Васко свиреше там, няколко пъти сме завършвали концертите със самодейни изпълнения на китарата на Георги Минчев. Благодаря, Васко, беше велико!

Ето и песните, for your listening pleasure (и внимавайте в текстовете!) (за четящите през RSS, в станицата има плеър за лесно слушане):

• Щурците – Аз съм просто човек
• Щурците – Номенклатор
• Стари муцуни – Музикантска съдба
• Георги Минчев – Какви времена
• Подуене блус бенд – Бюрократ
• Подуене блус бенд – Комунизмът си отива
• Подуене блус бенд – Разграждал Желю система

Етикети: блус, Васко Кръпката, Георги Минчев, демокрация, комунизъм, Подуене Блус Бенд, рок, Щурците