Блогът на Гонзо

Комунизмът си отива вече 20 години

Двадесет години! Почти две трети от съзнателния ми живот премина, докато той си отиваше, но все още не си е отишъл съвсем. Но сега няма да ви занимавам с политика, с анализи на причините нашия преход да се проточи толкова дълго. Искам да ви припомня надеждата и ентусиазмът, с които бяха изпълнени митингите в началото на деветдесетте, с няколко от песните, които пееха по площадите бардовете на нашата еволюция.

Щурците тогава бяха и си остават най-голямата българска рок-група. През 1990 година направиха четири концерта в зала Универсиада. Във фоайето преди концерта се продаваше току-що излязлата малка проча на Щурците, без колебание си я купих и през цялото време я държах втъкната в колана на дънките, а след концерта заедно с още доста фенове изчакахме групата да напусне залата, за да си вземем автографи.

За Георги Минчев не знам какво да ви напиша. Макар, че първият му албум излезе през 1989 година, и издадените дискове май се броят на пръстите на едната ръка, той е участвал в някои от най-значимите групи за българския рок. През пролетта на 1990 година на една малка сцена пред НДК, докато вътре течеше последния конгрес на ДКМС, млади и стари групи пееха песните, които до преди няколко месеца бяха забранени. Тогава за пръв път слушах Георги Минчев на живо и след като слезе от сцената отидох отзад и го помолих за автограф върху дъската на скейтборда ми. Дълго време дъската стоеше на стената в стаята ми, заедно с още една с автограф на Пеци Гюзелев.

На същия концерт пред НДК за пръв път чух Подуене Блус Бенд. Тогава свириха песни на Джон Ленън, Боб Дилън, блус стандарти и рок класики. От тогава (а сигурно и преди дова) Кръпката неизменно е на всички масъви събирания, на които са дошли хора с желание за промяна. Докато все още работеше бирария Юнак и Васко свиреше там, няколко пъти сме завършвали концертите със самодейни изпълнения на китарата на Георги Минчев. Благодаря, Васко, беше велико!

Ето и песните, for your listening pleasure (и внимавайте в текстовете!) (за четящите през RSS, в станицата има плеър за лесно слушане):

Етикети: , , , , , , ,

4 коментара

Batko Sashko

Pesenta „Бюрократ“ vsyshnsost ne e na „Подуене блус бенд“, a na Gonzo i Sasho. Dokato sa na more v Kiten prez dalechnata 1991, „Подуене блус бенд“ sluchajno minavat pokraj dvama ulichni muzikanti – Gonzo i Sasho, koioto ot niamane na pari do krajq na moreto sa prinudeni taka da zarabovat na ulizata – i chuvat melodiata i texta, mnogo im haresva i zapochvat da go izlypniavat kato svoe parche i to postepenno stava izvestno kato tiahno.

Ama nie ne im se syrdim, shtoto go izpylniavat gotino!

Маргарита Пешева

За времето си това беше наистина тръпка. Всъщност и сега е така, но по-младото поколение не е живяло в тези времена и именно поради тази причина тази тръпка я няма при тях. Имах плочи и касетки на български рок величия, но не знам къде хващат праха. Тази статия ще ме кара да ги потърся тези дни. Поздрави.

Leave a comment

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>