Блогът на Гонзо

Шрифтове в уеб – всичко е политика!

След като всички вече знаят как да използват любимия си шрифт в своя проект за уеб сайт, всички си задаваме въпроса защо уеб сайтовете все още не са изпъстрени с всякакви красиви, странни или изчанчени шрифтове? Отговорът е прост – повечето шрифтове не са лицензирани за използване в уеб-страници посредством @font-face конструкцията. Проблемът произтича от това, че ако качите .ttf файла на даден шрифт на уеб-сървъра си, вие го правите публично достъпен, един вид разпространявате го, и автоматично се превръщате в пират.

Този филм сме го гледали! От години с този “проблем” се бори развлекателната индустрия, но до сега не е намерила начин да се възползва от ситуацията, вместо да обявява хората за престъпници. Ще чуете мнения, че не е същото, но според мен няма никаква разлика между публикуването на снимки в Интернет и използването на шрифтове в CSS. И в двата случая произведението – обект на авторското право бива публикувано в Интернет и всеки може да го изтегли на компютъра си и да го използва както намери за добре. Но въпреки това дизайнерите на шрифтове все още търсят безопасен начин да направят творенията си достъпни за уеб-дизайнерите и забавят завършването на модула за шрифтове към CSS3.

Какви са позициите по отношение на @font-face и шрифтовите формати:

  • Дизайнерите на шрифтове хем ги сърби, хем ги боли – хем искат да спечелят парички от уеб, хем ги е страх, че всички ще им изтеглят шрифтовете от първия, който ги ползва и ще ги ограбят. За това и част от тях (големите фирми предимно) настояват за някаква форма на DRM.
  • Microsoft не приемат нищо, което шрифтовите хранилища не приемат и са против вкарването на OpenType в спецификацията
  • Mozilla Foundation и Apple не могат да приемат предложението на Microsoft да се използва EOT, защото формата е обременен от патенти, а Gecko и WebKit са с отворен код.
  • Уеб-дизайнерите не искат DRM, просто искат веднага да използват @font-face и да имат на разположение възможно най-голям набор от шрифтове.

Както се сещате, положението е малко орел рак и щука. В момента има няколко предложения за използване на DRM по отношение на шрифтовете в уеб и избягване на безконтролното разпространение на лицензирано съдържание.

  • EOT – Microsoft предложиха своя формат първо като част от модула за шрифтове в CSS3, а след като то беше отхвърлено, и като самостоятелен стандарт в W3C. Проблемът с EOT, както споменах, е че браузърите, базирани на решения с отворен код, няма как да вкарат формата, без да компрометират отвореността на кода, което е неприемливо за тях.
  • EOT Lite – Съвсем наскоро дойде предложението да се премахне патентованата компресия от EOT, както и свързването на файла с конкретен домейн (което си е чиста форма DRM, а DRM is evil). Както показва обаче анализът на Richard Fink, тогава от EOT не остава нищо и получаваме просто OpenType с друго разширение.
  • OpenType permition table – На една от срещите на работната група по въпросите на шрифтовете през октомври 2008 е бил обсъждан въпроса raw fonts vs EOT и от дискусията става ясно, че OpenType шрифтовете имат необходимите атрибути, с които може да се укаже дали шрифта може да бъде използван в уеб, както и информация за притежателя на авторските права. На 15 юли този месец David Berlow от FontBureau публикува и цялостна спецификация на предложената таблица към формата OpenType.
  • .webfont – Това предложение също се появи съвсем скоро в пощенския списък на работната група за шрифтове и представлява архивиран файл, съдържащ XML, описващ шрифта и лицензните условия, и самия файл на шрифта.

От всички предложения никое (освен EOT, което е неприложимо) не защитава в достатъчна степен безценните права на производителите на шрифтове. Въпреки, че повечето обикновенни потребители на Интернет няма да знаят как да използват шрифта в дадения формат, за по-опитните маниаци няма да е проблем да извадят каквото им трябва, или да променят някой бит във файла, за да го инсталират на машината си. Въпреки това дизайнерите на шрифтове виждат в едно или друго от тези предложения спасителната сламка, която ще им позволи да се възползват от отварящия се нов пазар.

Но светът е голям и избавление дебне отвсякъде, и вече има няколко възможности за избягване на тази ситуация ала Параграф 22. Първото решение е TypeKit – уеб услуга, даваща право на записалите се в нея да използват предлагания набор от шрифтове срещу определена сума. Въпреки, че все още е достъпна само за поканени, услугата вече е доста известна. Ясни са дори и мерките, предприети за защита на интелектуалните права на дизайнерите на шрифтовете. Въпреки, че мерките за сигурност не са кой знае какво, те предлагат приемливо ниво на защита за шрифтовите хранилища и вече има положителни отзиви и от страна на уеб дизайнери.

На няколко места прочетох за стартиращата услуга на Typoteque, но страницата, към която водят връзките, е неоткриваема за браузърите, които ползвам. Явно е нещо секретно, знам ли ;-) Идеята е, че вместо да качвате шрифтовете на вашия сървър, ще линквате към услугата на Typoteque, подобно на TypeKit.

Вече има и дизайнери на шрифтове, които обявиха, че ще променят лицензите на произведенията си, за да разрешат те да бъдат използвани в уеб чрез @font-face. Това ми се струва най-правилното решение. Ако искам да си намеря някакъв шрифт без да плащам, последното, което ще направя е да ровя в CSS файловете на разни сайтове. Много по-лесно ще е да направя търсене в някой торент тракер и да изтегля пълна колекция. От друга страна уважаващите себе си дизайнери и клиенти не биха си позволили да се излагат и да използват неправомерно шрифтове, достатъчно ще е да ги посочат с пръст и целокупния Интернет да им се присмее и с онлайн-репутацията им е свършено. Колкото до хората, които все пак ще си откраднат някой и друг шрифт, е те и без това пари няма да дадат, така че пропуснатите ползи пак са нула.

Ето и купчина връзки към още материал по темата, както винаги коментарите са доста интересни:

Етикети: , , , , , , , , ,

Comments (0)

Вашият коментар

XHTML: Allowed tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>