В следващите редове ще ви покажа малките ми експерименти, чрез които опознах елемента audio и се надявам те да послужат като вдъхновение за повече хора да използват новите възможности на HTML5, вместо да разчитат на външни компоненти.

Всъщност все още няма как да измъкнем от лапите на флаша. Обичайният заподозрян браузър все още е една версия преди пълното щастие, но светлината в тунела се вижда. Ако още не сте пробвали IE9 Preview, направете го, ще останете силно обнадеждени за бъдещето на уеб. И след това необичайно оптимистично оплакване от IE, да си дойдем на думата:

Според спецификациата на HTML5 елементът audio може да има следните атрибути:

• src —  URL указващ звуковия файл или поток
• preload — указва дали файла да бъде буфериран автоматично
• autoplay — указва дали файла да бъде изпълнен автоматично
• loop — указва дали звукът да бъде повтарян до без край
• controls — указва дали браузърът да показва собствен интерфейс за контрол

Освен чрез атрибута src, аудио-потокът може да бъде указан и чрез влагане на един или повече елементи source, всеки от които описва алтернативен източник чрез собствен атрибут src.

<audio src="elvis.ogg" controls preload></audio>
или
<audio controls preload>
<source src="elvis.ogg" />
<source src="elvis.mp3" />
<!-- now include flash fall back -->
</audio>

Освен това audio елемента разполага с доста свойства и методи в DOM за управление на изпълнението и информация. Можете да пускате и спирате изпълнението с play() / pause(), съответно да проверите в какво състояние е в момента плеъра, до къде е стигнал в изтеглянето на файла или до къде е стигнал в изпълнението.

Та поиграх си аз няколко вечери, за да достигна до нещо подходящо за показване. Целта беше на напиша скрипт, който от съдържащите се в страницата връзки към mp3 файлове да състави плейлист, който да се изпълнява чрез audio елемент. Първият опит беше просто това – малко HTML5 и малко JavaScript – щракаш върху песен и тя се изпълнява, щракаш върху друга и сменяш. За да се изпълнява музиката във възможно най-много браузъри качих парчетата в mp3 и ogg формат. При зареждането на страницата правя проверка какъв формат поддържа браузъра и ако поддържа ogg, заменям в адреса на файловете mp3 с ogg преди да го присвоя на src атрибута на audio елемента. Ако не поддържа ogg, а поддържа mp3, подавам му директно адреса. Подавам с предимство файловете в ogg, защото има по-добро съотношение качество/компресия и би следвало да спестим трафик при едно и също качество или пък да предложим по-добро качество при същия размер на файла.

Обаче исках да продължа напред – може ли от това да стане наистина плейлист, в смисъл да има собствени контроли, от една песен да преминава на следващата и така нататък. След още малко експериментиране стигнах и до следващия вариант, който има бутони за преминаване към следващата или предишната песен, бутон за свирене / пауза и индикатор за това каква част от песента е изпълнена.

Няма да ви занимавам прекалено много с код, всичко е в примерите и не е сложно. Искам обаче да ви обърна внимане на това, че различните нови неща в HTML5 са наистина част от един по-голям замисъл и чудесно се допълват едно – друго.

Ако искате да изпълнявате песните една след друга, трябва да знаете коя се изпълнява в момента, нали така? В доброто старо време сигурно щяхме да съхраняваме тази информация в някаква променлива, а на съответния елемент да добавим някакъв клас, за да се отличава от останалите. Обаче с HTML5 има по-лесен начин – data-* атрибутите. Просто на изпълняваната в момента песен добавям атрибут data-play="true" и се уверявам, че няма друг елемент от плейлиста с такъв атрибут. Това ми позволява след това да взема индекса на този елемент в колекцията (да живее jQuery), а също така и да използвам атрибута в CSS, за да го накарам да се отличава. Ключов момент е факта, че всички браузъри, които поддържат audio елемента, поддържат и селектори на базата на атрибути в CSS. И така с един куршум отстреляхме два заека.

Има още много неща, които могат да се добавят към малкия ми експеримент (индикатор за процеса на изтегляне, контрол на силата на звука, управление с клавиатурата…), но за мен това беше достатъчно, за да изпробвам възможностите на HTML5 за публикуване на музика и да разбера дали мога да ги използвам в блога. След като пробвах резултата във всички достъпни ми браузъри, използвах първия вариант, за да направя малко разширение за WordPress, с което да заменя плеъра на Yahoo!, който ползвах до сега. Естествено лузърите за с IE все още ще се грижи плеъра на Yahoo!. Ако браузъра не поддържа HTML5 audio или не може да изпълнява ogg или mp3, ще използва него.

И накрая едно допълнение – списъкът с песни в примерите е от първата ми публикация за музика. От както я написах мина доста време, през което успях да намеря липсващото парче в нея – изпълнението на Ледбели на Gallows Pole, или Gallis Pole, както е записана тогава.

Свободното или дивото къмпиране не е за всеки. Намирате се на 5 – 10 километра от най-близкото населено място без източник на прясна вода (най-близкият е на километър – два) и рискувате да си останете там ако времето се развали достатъчно. Това обаче има и очевидни предимства – няма начин шефът да ви безпокои по време на отпуската, малко вероятно е близката кръчма да дъни чалга до посред нощ (просто няма кръчми наблизо). Липсата на „удобства“ стимулира изобретателността – постойте една семица откъснати от цивилизацията и ще видите как сте открили топлата вода (буквално!). Ако имате късмет и морето донесе подходящи материали, може и плажен бар да построите.

Изключително здравословно за психиката е да се откъснете от цивилизацията поне за една – две седмици в годината. Завиждам на хората, които успяват да го правят по три и повече седмици, а особено на тези, които го правят за винаги.

Последните пет години посещаваме едно и също място и за това време то много се промени. Когато отидохме първия път, на целия плаж между черния дол и бялата река имаше не повече от пет населени бивака (някои на плажа като нашия). Към мястото ни упъти приятелка на една дама от компанията, която живее във Варна (и освен това ни помогна да намерим сервиз за спешен ремонт на старата бричка). Никой от нас не беше чувал за това място, нито пък някои от познатите ни знаеше за него. Не помна същата година ли срещнахме Гори там, или беше следващата?

Тази година гъстотата на населението можеше да се мери с малък черноморски град в разгара на сезона. Особено на плажа, където обичаме да опъваме ние. През единствените събота и неделя, които прекарахме там, около нас имаше три бавака на такова разстояние, че да чуват хъркането ми като се напия. В северния край на плажа имаше каравани една до друга, по-нагъсто от колкото в къмпинг. Обяснявам си повишаващия се интерес на хората към този начин на къмпиране с изчезването или изродяването на традиционите къмпинги, а до някъде и с понижаването на прага за набавяне на оборудване. В днешно време човек може да си купи палатка за четирима за по-малко от 100 лева, сигурно за 200 – 300 лева може да скалъпи минимума за устройване на бивак. Като добавим към това и собствените автомобили и картинката става ясна.

Чудя се на някои хора, които се престарават в стремежа да си осигурят достъп до достиженията на цивилизацията дори и на най-забутаното място. Миналата година едни пичове бяха пуснали адски шумен агрегат на пет метра от тях, за да си осветят лагера с две 100 ватови крушки. Не знам как си чуваха мислите, след като ние се дразнехме от боботенето на мотора на 100 метра от тях на плажа. Тази година една двойка ме изуми последните дни. Пристигнаха на плажа с една палатка Кечуа (от онези, дето сами се разпъват) и два, забележете, дървени, тежки и големи градински стола. Явно са готови да потрошат пари за удобства, да ги мъхнат от колата до плажа, но не са готови да се научат да опъват голяма палатка например.

Забравете за студената бира! Бирата се е стоплила още преди да я донесете до плажа, така че или си вземете хладилник и генератор, или свиквайте да я пиете топла. Все пак можете да поохладите питиетата като увиете бутилката в мокра фланелка и я поставите на ветровито и сенчесто място. Едно от най-студените места е под седалките на колата. Дори когато сте забравили да сложите сенника и воланът пари та не се бара, под седалките продуктите се запазват хладни.

Тази година отидохме без компанията и силно се притеснявахме, че ще трябва да забавляваме децата по цял ден и да си кукаме вечер като заспят. Напротив, намери се компания както за децата, така и за нас. Запознахме се с адски много готини хора, с някои се оказахме стари съседи по бивак, с други – че имаме общи познати. Срещнахме и стари приятели, като най-изненадващата среща беше с Лили и Жан-Мари. Намерих ги в другия край на плажа, докато си правех разходка за раздвижване след като се бях сецнал в кръста предишната вечер. Значи вървя си аз прегърбен като стар дядо и виждам един човек черен като нощта с една дама бяла като мляко до една иначе позната палатка. Като се загледах в дамата и о изненада, тя била Лили! Вечерта се събрахме на купон с моята китара и мандолината на комшията Сергей и това беше най-ненормалната вечер! Аз получих изцеряващ китайски масаж от черният като нощта Жан-Мари след който станах и танцувах (а преди това едвам сядах и ставах), а след това той и приличащия на Иисус (по думите на Жан-Мари) Сергей разговаряха около половин час на китайски. И това на някакъв забутан плаж в България!

Успях да постигна енергийна независимост за лагера. Локалната енергийна система се състои от 12 волтова батерия и слънчев панел колкото лист А4. Това осигурява достатъчно енергия за слушане на музика, зареждане на телефони или други устройства и осветление вечер. Осветлението се състои от една 12 волтова светодиодна крушка с ключе и няколко метра кабел. Свети достатъчно силно, че да се виждат чашите и чиниите по масата и да можем да прочетем приказка на децата преди лягане. Всъщност започнах да сглобявам нещата преди 2 години, но все нещо не беше доизкусурено (и още не всичко е).

Последните дни си припомних една стара игра от ученическите години. Кои от вас са играли на кър? Играта имаше и друго име, ма аз така я знам. Понеже дружките на Марин си заминаха той си спомни, че му бях говорил за тази игра, та трябваше да чертая поле, да обяснявам правилата и да тичам та показвам от къде се минава. Не намерихме други ентусиасти, та играхме или двамата с него (трябваха неистови усилия, за да не спечеля всяка игра), или Марин и майка му срещу мен. Беше адски забавно и следващия път със сигурност ще привлечем още хора.

Въпреки, че всеки път се каним да го направим, този път седнахме и направихме списък на нещата, които да подобрим в оборудването за следващия път. Тазгодишните подобрения бяха един голям джобарник, който баща ми уши в последния момент, и факта, че разбрах как да държа тентата опъната без да пипам въжетата (просто колците не трябва да се забиват в пясъка).

Изкарахме си страхотна почивка, трее да видите колко ми е черно дупето! Единствения кусур беше непостоянния ватър заради който не можах да си поиграя хубаво с хвърчилото. А, и августовската жега! Повечето нощи съм стоял гол, толкова топло беше! За сравнение през юли с огромно нежелание обличах фланелки с дълъг ръкав.

Бира

Ааа, студена бира! Само като си помисля за изпотена бутилка светло пиво и устата ми се пълни със слюнка. Бирата е блуса, рока и чалгата на питиетата. Няма непоходящо време и място за една – две бири. Обаче освен чиста, бирата много върви в комбинация с други съставки.

Клара

Под това име напитката е позната в Барселона, където я опитахме за пръв път, но свидетели разказват, че се консумира и в Германия. Просто смесвате горе – долу равни количества светло пиво и Швепс битерлимон (става и с Фанта лимон или каквото там лимонено е под ръка). Силно освежаващо, много леко питие, може да се пие в големи количества, но силно препоръчвам да избягвате да се напивате с него.

Бира по мексикански

Името сега го измислих, но не може да се сте пускали някое и друго лимонено резанче в халбата си. Не правете това в Каварна по време на фестивала, ще ви изгорят на клада като еретик. Предпочетете тази комбинация в чил-аут бар на плажа на свечеряване.

Бира с ром

Вечерно питие, много бързо повдига настроението, но ако прекрачите границата не искам да съм на ваше място. Според предпочитанията и тренинга прибавете 50 или 100 грама ром към халбата с бира, украсете със силен рок и рев на мотори и сте в рая!

Бира с мента

Заради ментата бирата започва да сладнее, но комбинацията от вкусове и аромати е просто неустоима. Препоръчвам тази комбинация да се консумира по здрач на плажа, гарнирана с приятелска компания и спокойна музика.

Мента

Зелена като тучни ливади, по които ти се иска цял ден да тичаш как те е майка родила и да се къпеш в слънчеви лъчи.

Мента със сода

Още върви с тоник, спрайт, лимонени газирани неща… Много добре върви на лодка в морето, а освен това ментата успокоява нервни стомаси като моя. Пропорцията е леко в полза на безалкохолното, все пак лекарите не препоръчват много алкохола в жегите, а другите течности.

Мента с грейпфрут

Това е питие на което не мога да се наситя. Натуралния сок от грейпврут придава дълбочина и аристократична изисканост на ментовия ликьор, идващ от селските кръчми. Препоръчва се под чадърите на бара в ранния следобед, малко преди да полегнете за задължителната дрямка.

Мастика

Върховното питие за трапезата в къмпинга. Строявате жените на нарежат салата, натиряте децата да спят, сядате около масата и наливате по една. С малко вода и без лед – къф е тоя лукс, на къмпинг сме все пак – шопска салата и балкански ритми. Само не сиртаки, щото на къмпинга чиниите са пластмасови, а и порцеланови да са, ще видите зор да го строшите в пясъка.

Облак

Да си дойдем на думата. Неотразима комбинация на две от основните съставки за успешен летен коктейл, облакът е направо институция. Смесвате бутилка мастика и бутилка мента в пластмасово шише от литър и половина, взимате китарите и към плажа! Песните идват една след друга – стари хулигански, нови градски, поп и рок класики – а бутилката се върти между вас като лулата на мира. В малките часове на деня оставяте китарите, изтупвате касетофона от пясъка, пъхате Касетата и чакате изгрева.

There I was on a July morning
Looking for love

Айде стига ви толкова, време е вие да споделите рецептите ви за освежаване в летните жеги.

Ще започна с това, че JavaScript-ът разчиташе на document.write(). Това е една ужасно лоша практика, за съжаление в арсенала на всички рекламни мрежи. Освен, че методът е нодопустим в XHTML страници, използването му за добавяне на елемент script води до забавяне (или дори блокиране) на зареждането на страницата докато се изтегли скриптът и съответно влошаване на потребителското изживяване.

Оригиналният скрипт изглежда така:

<script type="text/javascript"><!--//<![CDATA[
var dd=et=dc=ur=rf=sc=scr="";
var cb=0;
scr=screen;
dd=new Date();
dc=document;
et=dd.getTimezoneOffset()+dd.getTime();
sc=scr.width+"x"+scr.height;
cb=Math.round(Math.random()*21474836);
rf=escape(dc.referrer);
ur="ht"+"tp://media.easyads.bg/intext.php?rid=XXX&scr="+sc+"&et="+et+"&cb="+cb+"&rf="+rf+"&md5checksum=ZZZ";
dc.writeln("<sc"+"ript src=\""+ur+"\" type=\"text/jav"+"ascr"+"ipt\"></scr"+"ipt>");
//]]>--></script>

Как да се освободим от document.write() методът? Естествено чрез DOM:

<script type="text/javascript"><!--//<![CDATA[
var dd=et=dc=ur=rf=sc=scr="";
var cb=0;
scr=screen;
dd=new Date();
dc=document;
et=dd.getTimezoneOffset()+dd.getTime();
sc=scr.width+"x"+scr.height;
cb=Math.round(Math.random()*21474836);
rf=escape(dc.referrer);
ur="ht"+"tp://media.easyads.bg/intext.php?rid=XXX&scr="+sc+"&et="+et+"&cb="+cb+"&rf="+rf+"&md5checksum=ZZZ";
var sc = dc.createElement('script');
sc.src = ur;
var head = dc.getElementsByTagName('head')[0];
head.appendChild(sc);
//]]>--></script>

Тъй като в сайта използваме така или иначе jQuery, горния пример придобива малко по-прост вид:

<script type="text/javascript"><!--//<![CDATA[
var dd=et=dc=ur=rf=sc=scr="";
var cb=0;
scr=screen;
dd=new Date();
dc=document;
et=dd.getTimezoneOffset()+dd.getTime();
sc=scr.width+"x"+scr.height;
cb=Math.round(Math.random()*21474836);
rf=escape(dc.referrer);
ur="ht"+"tp://media.easyads.bg/intext.php?rid=XXX&scr="+sc+"&et="+et+"&cb="+cb+"&rf="+rf+"&md5checksum=ZZZ";
$(window).load(function(){
$.getScript(ur);
});
//]]>--></script>

Както виждате, никак не е трудно въпросният скрипт с динамично генериран адрес да се добави към страницата така, че да не се блокира зареждането на страницата. Повече по въпроса можете да прочетете в тази статия на Стоян в YUIBlog.

Следващият проблем в рекламите на EasyAds беше с изискванията им за кода на страницата, за да работи техния скрипт. Според тях текстът, в който искаме да има реклами, трябва да бъде заграден от <div class="EasyadsIntext">. Чудесно, при нас текстът е заграден от div, който вече има клас, добавих и техния клас и… йок! За да работи чудото, елементът трябва да е изписан така, както е показано в техния пример – не може да има други класове. Естествено, че полудях! Толкова ли е трудно да намериш всички елементи в DOM, които имат даден клас? Естествено че не, не ставай смешен! Методът се нарича getElementsByClassName и се поддържа от всички съвременни браузъри. За съжаление най-популярният браузър не е сред тях, но това не пречи за него да напишем малка функцийка, която да върши необходимата работа.

И така, в кода на EasyAds намирам следната функция:

function getElementsByStyleClass (className){
var all = document.all ? document.all : document.getElementsByTagName('*');
var elements = new Array();
for (var e = 0; e < all.length; e++)
	if (all[e].className == className) elements[elements.length] = all[e];
return elements;
}

Доста първичен подход към задачата. Аз като мързелив човек се поразрових и естествено попаднах на статия на Робърт Нийман, в която той дава работещо решение. Неговата функция е доста по-пълна откъм функционалност, но по-важното е, че използва DOM методът, когато е наличен в браузъра и по този начин работи много по-бързо за повечето потребители. Задължително прочетете и коментарите под тази публикация на PPK, макар и стари, има доста полезна информация.

Третият проблем, който имах с EasyAds се дължеше на факта, че пробвах скрипта на тестовия ни сървър. Работата е там, че той е с адрес напълно различен от този на работещия сайт и явно EasyAds проверяват от къде правите заявката. Нищо лошо, обаче начинът да ви информира, че нещо не е наред, беше следния:

document.write('Error');

Веднага си спомних кое е първото нещо, което един уеб-разработчит трябва да може според Ники Бачийски. И ако не сте разбрали защо, това е един чудесен пример. След като на страницата нищо не се случи, първо проверих с Firebug дали има заявка към сървъра на EasyAds. Да, имаше заявка и всичко с нея беше наред, статус 200. Тогава проверих и съдържанието на отговора. Нямаше ли да е по-добре, ако при некоректна заявка сървърът връщаше подходящ статус? Например 400 или 403? Тогава браузърът ще знае, че заявката е неуспешна и няма да изпълни нищо, което от своя страна няма да доведе до промяна в съдържаниет на страницата. Ако не знаете какво означава кодовете за статус на HTTP протокола, описани са в RFC 2616.

Всичко започна, когато Сашо се обади – „Искате ли билети за Ерик Клептън и Стив Уинууд на 6 юни във Виена? Утре отивам да купувам, решавайте!“. Веднага направих справка, и се оказа, че турнето им минава през всички околни столици, само нашата ще пропуснат, като окото на ураган. Проверих цените на билетите и Белград се очерта като най-привлекателната дестинация за културен туризъм – за цената за места в най-задната част на залата в останалите градове, в Арена Белград ние бяхме най-отпред, на 10 – 15 метра от Ерик и Стив. Освен това сръбската столица е и най-близо до София, така че вместо в път, можеше да прекараме времето си в разходки из града.

И така, по-малко от седмица след концерта на Боб Дилън ние се отправихме на път. Маршрутът до Белград е тривиален, интересното идва, когато пропуснеш отбивката и се усетиш, че вече си на моста на Сава. Нищо, кратка обиколка на града и запознаване с обедните задръствания, набързо хвърляме багажа в хостела и се отправяме към туристическите забележителности. Те обаче ще са тема на нарочен пътепис, темата на тази публикация е концертът, който започна малко след 21 часа местно време в Арена Белград.

Светлините угаснаха и публиката изригна можен залп от аплодисменти, очаквайки всеки момент на сцената да се появят тези, заради които ние пропътувахме 600 километра. Прожекторите осветиха сцената и на нея излезе Той. После излезе и Стив Уинууд, следван от останалите членове на групата. Взимат инструментите, раз – два – три и БУУУММММ! Просто ни взривяват с отварящия риф на Had To Cry Today. Това е и първото парче от единствения албум на Blind Faith, двете китари на Клептън и Уинууд ту се кръстосват в плетеница от мелодии, ту изригват в синхронни рифове. След него следват Low Down и After Midnight на J.J. Cale. Макар че основния риф на After Midnight не е толкова отчетлив, вокалните умения на Ерик, подкрепен от двете черни перли правят песента по-въздейщваща от всякога. По-натам следват класически блусове на Робърт Джонсън и Ледбели, песни на Уинууд и Клептън, и естенствено на Blind Faith. Стив Уинууд направо ни размаза с невероятната си интерпретация на Georgia On My Mind, а двамата направиха страхотен акустичен сет в средата на концерта. Най-върховния момент дойде, когато Клептън запя Лейла – написана за жената на най-добрия му приятел, една от най-силните любовни песни въобще. Само ако можехте да видите усмивката, която грейна на лицето му, когато цялата зала запя заедно с него припева!

Layla, you’ve got me on my knees.
Layla, I’m begging, darling please.
Layla, darling won’t you ease my worried mind.

Следваха още блус, още китарни дуели, още върховни вокални изпълнения и от двамата. Не пропуснаха да отдадат дължимото на своя приятел Джими Хендрикс, като направиха нечовешка импровизация върху неговия блус Voodoo Chile.

Едно от неприятните неща да си прочел предварително кои песни ще изпълнят на концерта е, че още с първите акорди на последното парче знаеш, че това е краят. Cocaine. И кокаинът, както и Пати Бойд отдавна не са част от живота на Ерик, но песните, посветени на тях, той все още изпълнява с огромен хъс. После светлините угаснаха, музикантите напуснаха сцената, а публиката не спря да аплодира в продължение на цяла вечност. Тъкмо вече си мислех, че са решили да изпитат до край търпението на публиката и Ерик и Стив отново излязоха на сцената за Dear Mr. Fantasy – за бис бяха избрали заглавното парче от първия албум на Трафик.

Dear Mister Fantasy, play us a tune
Something to make us all happy
Do anything, take us out of this gloom
Sing a song, play guitar
Make it snappy

Музиката, която правят Ерик Клептън и Стив Уинууд е едно от най-красивите превъплащения на рока. Двама ангели, които извисяват дяволските ритми до божествени творения неръкотворни. Китарните дуели между двамата бяха нечовешки, не предполагах всъщност колко добър китарист е Стив Уинууд.  А когато седне зад пианото или Хамонд-органа или запее, няма думи, които да опишат емоциите, които изпълват публиката. Въпреки, че и двамата са на по 62 години, и двамата са в невероятна форма, а когато се изправят заедно на една сцена, просто ви отнасят!

Когато лампите угаснаха и се чуха първите акорди, сърцето ми щеше да изкочи. За малко да се разплача, защото можех да го видя и чуя на живо. Гласът му вече не е като едно време, чегърта като стар мотоциклет. Пее на къси фрази, речитатива му едвам се разбира. Вече почти не подхваща китарата, свири на клавири и хармоника. Но това въобще не му пречи и за два часа той показа, че все още е като търкалящ се камък – никога не спиращ да търси промяната. Ако сте очаквали на концерта да чуете познати песни, сигурно сте останали изненадани, защото музиката, която свири в четвъртък вечерта в НДК няма нищо общо със старите му изпълнения. Не че не извири някои бунтарски парчета от 60те, просто аранжиментите бяха абсолютно различни от това, което сме свикнали да слушаме. Но за това го обичаме, защото дори на 69 години не спира да търси. И това е което направи концерта уникален – даде ни възможност да го познаем в нова светлина.

Бардът на битниците и гуру на хипитата,

Дами и господа, Боб Дилън!

По време на концерта Боб Дилън не каза нито дума, просто остави музиката му да говори. Единствените паузи между песните бяха докато музикантите сменяха инструментите, стария дядка дори поразкърши стойки. Групата звучеше по-твърдо от това, което сме свикнали да чуваме от него, някой парчета бяха доста по-бързи, други доста по-бавни от обикновено. Но от друга страна при Боб Дилън няма обикновено.

Тази година има много големи музикални събития в България, но това беше едно от най-големите. Защото господин Цимерман наистина е голям! Той вкарва електрически китари в кънтри-музиката, открехва Бийтълз за тревата (дали не беше и за LSD?), песните му дават начален тласък на The Byrds и Джими Хендрикс. И само преди няколко дни беше при нас.

Докато слушах старите му парчета се замислих за нещо. Не е ужасно, че дори и 40 години след като ги е написал, песните му са все още толкова актуални? Не е ли трагично, че хипитата, вдъхновени от неговите песни, оставиха след себе си само сексуалната революция, а онази – истинската – в умовете на хората така и не се случи?

Връзката между рока и дявола всъщност е много стара и е поредното наследство от блуса. Старата легенда разказва, че ако блус – китарист застане на пуст кръстопът по време на пълнолуние, самият дявол ще дойде да настрои китарата му и от този момент нататък той ще стане най-добрият китарист, ще има много почитатели и т.н. Легендата най-често е свързвана с Робърт Джонсън, но и много преди него е разказвана и за други изпълнители.

Early this morning when you knocked upon my door
Early this morning, umb, when you knocked upon my door
And I said, ‘Hello, Satan, I believe it’s time to go,’

През 60те години на 20 век музиката на Джонсън е преоткрита от младежите във Великобритания, един от тях дори превръща неговите песни в химни на психеделичния блус-рок. Странното е, че за него тогава пишат по стените, че е бог.

Малко по-късно легендата за сделката с дявола става доста популярна по отношение Led Zeppelin, чиято музика също черпи страшната си мощ от наследството на блуса. За тях това не е съвсем без основание, като се има предвид, че Джими Пейдж е голям почитател на сатаниста Алекс Кроули, колекционира всякакви предмети, притежавани от него и дори пише музиката за филм, посветен на него (но никога не я завършва). И не само той е почитател на Алекс Кроули, много други рок- и поп-изпълнители се заиграват със сатанизма, което пък води до истерично въртене на плочи отзад – напред и търсене на скрити послания. И когато човек иска да чуе нещо, той неизменно ще го чуе. Повече по въпроса можете да прочетете във форума на Радио Рок Хит.

Покажете че сте младежи, изтанцувайте един валс!

Тази реплика е отправена от учител-моралист към купонясващите с The Rolling Stones младежи (ако не сещате веднага от кой филм е, си залепете сами черната точка на челото и марш към кино Одеон!). Иронията е, че един век преди това валсът също е бил анатемосван като неморален танц, идващ от самия дявол. Причината естествено е фриволната близост между партньорите, която за тогавашните разбирания е доста смущаваща. По същия начин през двадесети век пастори и проповедници забраняват на енориашите си да посещават концертите на The Beatles, Ку-клукс Клан изгарят техни чучела, в отговор на което Джон Ленън изтърсва, че те са по-известни от Иисус, което пък им навлича и гнева на Ватикана.

Тенденцията да се демонизира рок-музиката достига своя апогей от тъмната страна на Стената, където официалната пропаганда прави всичко възможно, за да отклони младежите от пагубното влияние на тези нечовешки звуци от преизподнята. Предлагам на вашето внимание една статия в teenproblem.net, където са цитирани съветски учени, и ще ви припомна списъкът на Комсомола със забранени изпълнители. Аз пък си спомням как като бях малък ми разказваха, че KISS излизали на сцената с автомати, качвали на сцената деца от публиката, и ги застрелвали… Верно са ми ги разправяли такива!

За финал да ви питам, усетихте ли студения дъх на Нечестивия в петък на стадиона? Изкуши ли ви Луцифер? Призоваха ли ви камбаните на Ада да продадете душата си?

Театралната зала на СУ не е голяма и всяка събота се пръскаше по шевовете, защото тогава беше блус-вечер и освен Подуене Блус Бенд свиреха и много други групи – известни и неизвестни – а накрая концерта винаги завършваше с джем сешън. Билетът беше само 5 лева, но времената бяха такива, че трябваше много внимателно да следя харчовете си през седмицата, за да мога в събота да имам пари за 113+. След време петъците станаха не по-малко интересни от съботите, защото тогава свиреха Херманс Уулф Бенд, Кокаин, Бади Бенд. Сега искам да ви разкажа за някои от най-запомнящите се вечери, на които съм присъствал в може би най-стария рок клуб в София.

Първата поява на Буги Барабата от Коньовица

Всичко вървеше както всяка друга събота, докато Васко Кръпката не покани на сцената специалния си гост. Кръпката редовно канеше всякакви екзотични (поне като за блус) изпълнители – един път имаше акордеонист, който свири Smoke On The Water, друг път в джем сешъна се включи Петър СавковБонев (нали така се казваше гайдаря с чановете? (благодаря за корекцията на Явор)). Тази вечер обаче гостът беше един доста космат чичко с кухарка, който заедно с Кръпката изпълни няколко много истински авторски блуса. Свиренето не беше нищо особено, но текстовете явно извираха от сърцето на Буги. Както се казва, останалото е история. Днес Буги е по-известен като радио-водещ, но за някои той си остава Барабат, който пее страхотен нашенски блус и все още живее в Коньовица.

Димитър Ковачев – Фънки пее блус

Днес всички познават Димитър Ковачев – Фънки като собственик на SME и циничния член на журито на Music Idol. Но преди години той имаше и други превъплащения. Едно лято, може би беше 1992, може би 1993, Еко, който тогава беше басист на Подуене Блус Бенд, беше заминал на някъде, и неговото място беше попълнено от Фънки. Тогава Фънки изглеждаше по-строен от днес, появавше се на сцената със сабо и къси дънкови панталони и се вписваше страхотно в групата. Коронният му номер беше Black Magic Woman – страхотният минорен блус на Fleetwood Mac. Който е изпуснал тези изпълнения, има много да съжалява, освен че правеше яко соло на бас, Фънки пее(ше) страхотно!

Първият концерт на Herman’s Wolf Band

- Сега Herman’s Wolf Band ще забият едно парче!

На сцената излиза един тип с чук в ръката и парче паркет с пирон в него, поставя го на сцената и – дан, дан, дан – го забива с чука и се скрива зад кулисите.

После на сцената излязоха трима души, и тримата с очила, и ни забиха с умопомлачителен психеделичен рок. Излезе и Духи, с бутилка Джак Дениълс в ръка, и ни изстреля в космоса. Онази вечер клубът не беше много пълен, все още никой не беше чувал за Херманс. Аз разбрах за концерта от Досю от Дюкян Меломан, тогава с Духи продаваха книги на Славейков. След онази вечер в подължение на няколко години не пропусках концерт на Herman’s Wolf Band в София, някъде до момента, в който групата тотално промени състава и стила си.

Помня и изпълненията на Кокаин – преди да стане известен оперен певец Юлиан Константинов свиреше и пееше Cream и Jimi Hendrix, Монолит – все още една от любимите ми групи, жалко че никъде не се продават старите им албуми. А вие помните ли 113+? Кой беше първият рок-клуб във вашия град? Къде са сега групите, които ни караха да се чувстваме свободни в началото ва 90те?

Като начало избрах някакъв пейзаж, върху който да личи прозрачността на контура и го сложих за фон на документа. После позиционирах в средата един div елемент и се опитах да му задам контур и бял фон. Както можете да видите, резултата не е това, което се очаква. Въпреки, че съм задал цветът на контура като rgba(90,90,90,0.5), т.е. да е 50% просрачен, той излиза плътен. Това се дължи на факта, че е зададен плътен фон на елемента. Ако елемента няма фон или фонът също е полу-прозрачен, тогава и контурът е полу-прозрачен.

Следващата стъпка беше да вкарам още един елемен вътре в първия, на който да задам фона. Сега вече получихме желания ефект. Сега ще добавим малко съдържание, малко стилове и малко JavaScript и нашия изскачащ прозорец е готов.

С помощта на jQuery е много лесно да се създаде изскачащ прозорец, който да показва съдържание, заредено от сървъра. За нуждите на експеримента ще направя следно:

• При зареждане на документа добавяме към него двата div елемента, описващи изскачащия прозорец.
• Създаваме една функция, която да се изпълнява при активиране на връзка и да зарежда резултата от заявката в прозореца и да го показва
• Дефинираме още една функция, която да затваря прозореца, и я прикачаме към всички бутони, наследници на основния div на изскачащия прозорец чрез метода live.

Това е минимално необходимото, за да работи нашия изскачащ прозорец. Естествено, за да имаме всичката нужна функционалност, ще трябва доста повече да се постараем, но това е достатъчно, за да демонстрираме възможностите на CSS3. Вижте крайния вариант, в който съм добавил малко съдържание, което да наподобява съобщение от Facebook. Естествено, не бихте искали вашия сайт да бъде имитация, но пък не пречи да почерпите идеи от другите, нали?

И така, кои са нещата, които карат изкачащия прозорец да изглежда както изглежда?

• Комбинацията от border-radius и дебелина на контура, равна на радиуса, правят контура заоблен отвън и с прав ъгъл отвътре. Всъщност това си е описано в спецификацията, където можете да намерите и други интересни примери за използването на заоблени ъгли.
• Можем да използваме RGBa, за да направим контура полу-прозрачен, но само ако елемента няма фон. Ако има зададен фон, то контурът става толкова прозрачен, колкото и фонът.

И накаря да не пропусна, ако искате да имате изскачащи блокчета като във Facebook, но не ви се занимава да си пишете всичко сами, можете да се възползвате от facebox – разширение за jQuery с всичко необходимо.

Чуйте парчето в края на поста (ако плеъра не го свири цялото, просто го изтеглете и си го пуснете от вашия компютър) и отговорете:

• В кое парче на Led Zeppelin Робърт Плант използва подобни вокални интонации и цели фрази от текста?
• Как се казва това парче и коя група го изпълнява?
• Във въпросното парче на Цепелин присъства и цитат от друг блус – кой е той?

Оставяйте отговорите като коментар към тази публикация. Първия въпрос е лесен за всеки фен на Цепелин, втория – надявам се да минава за въпрос с повишена трудност, че иначе ще изляза пълен невежа.

Обикновено е прието да има някакъв стимул за читателите, отговорили правилно. Аз обаче още не съм измислил какъв да бъде той. Обещавам да намеря начин да зарадвам поне авторите на първия и на най-точния отговор, или пък когото реша ;-)

Ето го и самото парче.