Time to discard outdated workflows

Developing new workflows based on creativity

Designing in a browser with markup and CSS

It’s time to stop showing clients static design visuals

Web sites should not look the same in every browser

Repeat: Web sites should not look the same in every browser

Designing a system, not a page

Това са някои от основните точки от презентацията на Анди Кларк, която е задължително четиво за всеки уеб-дизайнер.

Въпреки, че аз не съм дизайнер и в работата ми почти не се налага да взимам решения относно визията на сайтовете, при работата ми върху този блог и други странични проекти процесът винаги е бил нещо подобно на описания от Анди. В началото е структурата и съдържанието, след това постепенно добавям стил към различните елементи, докато достигна до задоволителен резултат. И аз предпочитам да използвам CSS, за да оформя заоблени ъгли, падащи букви или други ефекти, дори и да не се виждат от всички потребители. Всъщност аз мога да преживея доста повече разлики в изгледа на сайта между различните браузъри, стига той да остава ползваем. Васко Кръпката обичаше да казва „Никой не е умрял от разстроена китара“ – и никой няма да умре, ако визията на сайта, който чете, не е пихел по пихел с картинката, която дизайнера е сътворил във Photoshop.

There is no widely-recognized consensus in the industry about what subset of HTML is appropriate for use in e-mail for interoperability. The “Email Standards Project” does not represent a sanctioned standard or an industry consensus in this area.

Първото изречение просто не е вярно. Съществуващият HTML стандарт (както и бъдещият) не прави разлика между уеб страница, електронна поща или дори настолно приложение. Същото важи и за CSS – независимо от това за какво се използва, един HTML документ трябва да съдържа определени елементи и може да съдържа всички останали, като визуалното представяне се контролира от CSS чрез цялата налична мощ на тези езици. Колкото до второто твърдение, Email Standarts Project е организация, чиято цел е по-бързото възприемане на уеб-стандартите от производителите на клиенти за електронна поща и достигането на високо ниво на съвместимост между тях по отношение на HTML  и CSS.

Трудно ми е да си представя, че след като дълго време Майкрософт се бориха да възвърнат доверието на уеб-разработчиците и да да създадат качествен продукт, отговарящ на техните и на потребителите очаквания (IE8), от компанията могат да продължат да вървят назад с Outlook. Въпреки, че вече използват WebKit в програмата за електронна поща за Mac Entourage, в Майкрософт са успели да си намерят оправдание и да оставят настрана собствения си rendering engine Трайдънт, както и по-добрите проекти с отворен код Gecko и WebKit.

Ако и на вас ви е омръзнало да обяснявате на недоволни клиенти защо email – кампаниите изглеждат плачевно в Outlook, ако и вие смятате, че потребителите заслужават да получат най-доброто и да могат да се наслаждават на същото богато съдържание в пощенския си клиент, каквото получават в браузъра си, помогнете да го поправим.

This is a copyleft free license that is good for artistic and entertainment works, and educational works. Please don’t use it for software or documentation, since it is incompatible with the GNU GPL and with the GNU FDL.

Та остава въпроса една тема за WordPress (или друга CMS) софтуер ли е, или артистично творение? В моя случай не бих искал да се лаская и да претендирам за особен артистизъм.

Освен това внесох малки промени по разширението CommenterProfile, и на него му направих страничка, този път на български, щото и то самото още не е годно за неразбиращите български.

И третата задачка, която наченах, още не е за пред хора, но много скоро ще мога да я покажа. Смея да твърдя, че ще е нещо ново и различно, но не знам дали това е достатъчно, за да получи нужното внимание. За това се опитвам да вкарам някои асоциации и препратки към един шедьовър на литературата, добил особена актуалност в последно време. Stay tuned както се казва!

UPDATE: Притесненията ми се оказаха основателни, темата не бе приета заради лиценза. Явно ще трябва да го сменя с друг.

UPDATE 26.06.2009: След като смених лиценза на GPL (падна едно четене) и поправих едно – две несъвършенства, GonzoDaily вече е в WordPress Theme Directory.

When the music’s over
Turn off the lights

Преди три месеца last.fm премина към изцяло абонаментно заплащане на услугата за слушане на музика. Още тогава много потребители, сред тях и аз, изразиха недоволството си. По-късно се разбра, че компанията CBS, която беше изкупила last.fm преди време, си е позволила да предостави данни на потребителите на услугата на RIAA – Американската асоциация на звукозаписните компании е получила списъци с лични данни на потребители, включително и IP адреси. Shit hit the fan. Последния гвоздей в ковчега на last.fm дойде миналата седмица, след като основателите на компанията обявиха, че напускат, за да се отдадат на почивка. В момента търся сериозно начин да изтегля максимална част от натрупаните данни, и евентуално по-късно да ги мигрирам към друга услуга (libre.fm) или да ги ползвам локално. За съжаление до сега безрезултатно, а и на вчерашния въпрос на Пейо никой не е отговорил положително.

Явно има причина да не съм особено ентусиазиран към всичките социални мрежи и уеб-услуги, обещаващи ми да пазят моите данни и да ми ги предоставят винаги и навсякъде. Geocities затварят и трябва да си изтегля първия ми сайт, Magnolia преди време изгуби сумайти данни на потребители…

With A Little Help From My Friends

The Beatles, в изпълнени на Joe Cocker

Това е второто парче от албума Sergant Pepper’s Lonely Hards Club Band. Издаден е прес 1967 година и е смятан за първия концептуален албум в историята на рок музиката. С  него Бийтълс наистина показват една коренно различна музика от тази, свирили до тогава – след като престават да правят турнета и концерти предишната година, те имат възможност да развият идеите си. През 1969 година на фестивала в Уудсток един младеж с руса рошава коза, „чарлстонки“ и обувки с високи токове изпълнява това парче и веднага намира път до сърцата на феновете. Със смесица от рок и соул Джо Кокър прави и до сега едни от най-добрите кавъри не само на Бийтълс, но и на други известни групи. Легендата разказва, че вместо фактура за авторски права, Бийтълс му изпратили посдравителна нота за добрата интерпретация на парчето им.

All Along The Watchtower

Bob Dylan, в изпълнение на Jimi Hendrix Experience

Джими Хендрикс е доказан майстор на кавърите. През годините, през които обикаля американския юг, свирейки с различни групи, той постепенно изгражда собствен стил, който е готов да покаже в Гринич Вилидж – в същите клубове, в които свири и Боб Дилън. Джими прави доста кавъри на Боб Дилън, но All Along The Watchtower е толкова култово, че на концерта по случай 30 годишнината от началото на кариерата на Дилън Нийл Йънг го изпълни в аранжимента на Джими.

Wild Thing

The Trogs, в изпълнение на Jimi Hendrix Experience

Трогс са били възприемани като поп група и когато Джими започва да свири тяхно парче, музикантите около него намират това за доста несериозно. Но когато в Англия се създават Експириънс и са поканени да свирят на фестивала в Монтерей… трябва ли да ви разказвам? Огън парче!

Little Wing

Jimi Hendrix, в изпълнение на Sting

Няма фен на Джими, който да не обича това парче, няма китарист, дето да не е опитвал да го изсвири (и малко успяват). Има доста кавъри на Little Wing, повечето се опитват да повторят оригинала, но изпълнението на Стинг от албума Nothing Like The Sun е много различно, толкова, че не си представях, че оригинала е на Джими Хендрикс.

Ain’t No Love In The Hearth Of The City

Bobby Blue Blant, в изпълнение на Whitesnake

За това парче вече съм писал, и няма какво повече да кажа, Whitesnake просто къртят!

Summer In The City

The Lovin’ Spoonful, в изпълнение на Joe Cocker

Причината да започна да пиша за музика беше това парче и един коментар на Фънки на предишния MusicIdol. Когато Тома го изпълни още в самото начало, Фънки каза „Добър кавър на Джо Кокър!“. Е да, ама парчето е старо като света, влиза в Топ30 на Великобритания през 1966. Джо Кокър го записва през 1994 за албума Have A Little Faith и веднага го превръща в хит.

Hush

Billy Joe Royal, в изпълнение на Deep Purple

До преди да започна да пиша това си нямах идея на кого е точно това парче. Знаех, че не е на Пърпъл, но никой около мен не беше чувал по-старо изпълнение. Идеален пример за кавър, изместил напълно оригинала. Дийп Пърпъл, все още без Ян Гилън, с поредния си чудесен кавър (албумът Shades Of Deep Purple е пълен с кавъри).

Like A Rolling Stone

Bob Dylan, в изпълнение на The Rolling Stones

Боб Дилън написва Like A Rolling Stone през 1965 година и то излиза в албума Highway 61 Revisited. Заради това парче и целия албум Дилън е критикуван остро от феновете си заради преминаването от акустичен фолк към рок-звучене. Списание Rolling Stone (колко пъти ще споменем това словосъчетание?) класира песента като най-якото парче на всички времена. Когато Стоунс издадоха това парче през 1995та си помислих „Е крайно време беше!“. Въпреки, че името им идва от един блус на Мъди Уотърс, просто беше задължително и те да се разпишат с кавър на Дилън, и няма друго по-подходящо парче от Like A Rolling Stone, нали? От колко време се търкалят, 47? Доста са нали? Лили Иванова има още леп да яде!

Whiskey Bar

в изпълнение на The Doors

Вече съм писъл за това парче, композирано от Курт Вейл през 1927 година по текст на Бертолд Брехт. Нещо като химн на бохемите, а?

Proud Marry

Creedence Clearwater Revival, в изпълнение на Ike & Tina Turner

Дуетът Айк и Тина Търнър са звездите на черната музика през 60те и началото на 70те. Освен собствени парчета те често записват и чужди и ги превръщат в хитове. Освен Proud Marry, за която песен получават Грами, Айк и Тина записват Come Together, Get Back и With A Little Help From My Friends на Бийтълс, Son of a Preacher Man на Дъсти Спрингфийлд и още. Представени са в Rock And Roll Hall Of Fame  през 1991 година.

American Woman

The Guess Who, в изпълнение на Lenny Kravitz

Според легендата канадците The Guess Who написват парчето като израз на антивоенните им настроения, дори някои членове на групата казват, че въпросната жена е статуята на свободата. Аз пък си мислех, че става дума за жени в това парче, оставям ви сами да откриете смисъла. Причината да е в тази класация е, че дори 20 години след като парчето става хит (три седмици на върха в класацията на Билборд), Лени Кравиц успя да го възроди за нов живот.

I Shot The Sheriff

Bob Marley, в изпълнение на Eric Clapton

Когато Джордж Тери пуска на Ерик Клептън новия албум на Боб Марли и му предлага да запишат I Shot The Sherif, Ерик не е убеден, че идеята е добра. Въпреки, че е омагьосан от Уейлърс, той се притеснява, че няма да успеят да предадат подобаващо песента. Дори се опитва да извади парчето от албума 461 Ocean Boulevard, но под натиска на музикантите от групата му я включва, а звукозаписната компания я избира за сингъл и парчето веднага става хит. Реге и ска не са непознати стилове в Англия по онова време, но за американците са нещо съвсем ново. За много хора, включително и за мен, този запис на Ерик Клептън е първото запознанство с музиката на Боб Марли.

Ето и самите парчета, насладете се!

• The Beatles – With A Little Help From My Friends
• Joe Cocker – With A Little Help From My Friends
• Bob Dylan – All Along The Watchtower
• Jimi Hendrix – All Along The Watchtower
• The Troggs – Wild Thing
• Jimi Hendrix – Wild Thing
• Jimi Hendrix – Little Wing
• Sting – Little Wing
• The Lovin’ Spoonful – Summer In The City
• Joe Cocker – Summer In The City
• Bobby “Blue” Bland – Ain’t No Love in The Heart of The City
• Whitesnake – Ain’t No Love In The Heart Of The City
• Billy Joe Royal – Hush
• Deep Purple – Hush
• Bob Dylan – Like A Rolling Stone
• The Rolling Stones – Like A Rolling Stone
• Whiskey bar (Alabama song) – The Doors
• Creedence Clearwater Revival – Proud Marry
• Ike & Tina Turner – Proud Marry
• The Guess Who – American Woman
• Lenny Kravitz – American Woman
• Bob Marley & The Wailers – I Shot The Sherif
• Eric Clapton – I Shot The Sherif

ЗУУУУМММ…

Шест часа по-късно вече сме в Белград, паркираме близо до стадиона и се отправяме на лов за бира. Първо налазихме малко магазинче, където стъкло не продават, та се наложи да се задоволим с кутийки (кенчета за по-модерните). След кратка разходка прекосихме магистралата и медицинския университет и в близост до една голяма църква (няма време за забележителности, културната програма започва след малко) намерихме къде да седнем. Поръчваме домашна ракия и пиво, но се оказва, че храна сервират само вътре, а времето и сръбкините са толкова хубави отвън… Нищо, от съседната сергия си купуваме по една плескавица, Джини да му мисли, щото без месо не може! Хапваме, пийваме, няколко приказки с компанията унгарци от съседната маса, и вече затварят (всяка сряда ли ще работиме?). Отправяме се към стадиона, като пътьом пак пием по бира от магазинчето на една полянка – детска площадка (такива у нас нема, и ми е трудно да обясня).

ЗУУУУМММ…

Проверки на билетите, на съдържанието на джобовете (дайте си ми динарите, беее!!! взеха ми ситните монети динари и ги хвърлиха сред купчината бутилки и кутийки от бира), и вече сме на стадиона. Разменяме приказки с хората около нас – една група мъже с двама млади тийнейджъри от Монтана и няколко младежи от Бургас. Излиза подгряващата група и ни отнася – тея па от къде се взеха, толко добри, а никой не ги е чувал! Младежа отпред показва картичка – пичовете се казват The Answer, после ще питам чичо Гугъл за тях. Мноо са добри, кефя се! После тишина… Бирата на стадиона много скъпа!

Тутуф – тутуф, тутуф – тутуф… Ride, ride on the track… ГРХГРХРХРХРХБУРХГХГХРХГРХ!!!!!!

Ето за това бихме 400 километра до Белград! Тука вече не мога да разказвам, няма думи, които да опишат емоциите по време на концерт на AC/DC! Въпреки, че няколко часа по време на пътуването подгрявахме с концертни записи в колата, сме напълно неподготвени за това, което ни очаква на стадиона – китарите на Малкълм и Ангъс разсичат пространството с мощния ритъм и толкова характерните рифове, само австралийци с шотландски корени могат така да свирят рокендрол! Шоуто е на ниво, каквото в България не е било! Брайън Джонсън и Ангъс Йънг търчаха здраво по сцената, без да спират нито за миг да бълват извънземен рок, сигурен съм, че цял Белград е бил на крака тази вечер. Раздаването беше пълно, чухме всички емблематични стари парчета, както и някои нови (познахме, че са нови по това, че нямаше познати припеви). Братята Йънг и компания разтърсиха града както и американските бомби не можаха, и събраха на едно място млади и стари от цяла югоизточна Европа – румънци, унгарци, македонци, сърби и българи от 15 до 50 нямаха какво да делят тази вечер!

Но всичко хубаво си има край и след концерта трябваше да изминем на обратно четиристотинте километра до София и да си легнем да спим на зазоряване, за да отидем недоспали на работа, че да има парички за следващия концерт.

Нямаше как да не направя сравнение с всички концерти, на които съм бил до сега – Ян Гилън, Металика, Дийп Пърпъл, Форинър, Уайтснейк, Деф Лепард, Джетро Тъл… Единствения концерт, с който мога да сравня този на AC/DC  е концерта на Ролинг Стоунс през 1995 в Будапеща. Малко са групите, които за толкова години успяват да запазят енергиата в музиката си и да я предадат на публиката. Като казах години, оказва се, че с AC/DC сме набори, даже съм по-голям от тях с няколко месеца. Ако не сте успели да отидете на концерта, проверете сайта на групата, много е як. А аз ще чакам други впечатления от концерта, и Мишел и Ани да разкажат как е било в Атина.

Да започнем от начало – крайния резултат трябва да прилича на заглавката на таз страница. За целта на експеримента HTML кодът, с който описах надписа е следния:

<h1 class="vcard">
<span class="fn n">House</span>
<span class="title">M. D.</span>
</h1>

Както виждате, използвал съв hCard, за да придам повече значение на елементите, а и двата span елемента ми понагат да заобиколя някои проблеми. Основната част от CSS правилата, необходими за постигане на целта са:

h1 {
    width:auto;
    font-family: Arial,Helvetica,sans-serif;
    font-size:90px;
    line-height:1.25em;
    color:black;
    text-transform: uppercase;
    letter-spacing:.2em;
}
h1:first-letter {
    display:block;
    float:left;
    margin: 0 0.1em 0 0;
    padding: .15em 0em .12em 0.1em;
    border: .1em solid black;
    letter-spacing:.1em;
    text-decoration:none;
    line-height:1em !important;
    height:.8em;
    overflow:hidden;
}
h1 span.n {
    text-decoration:underline;
}
h1 span.title {
    display:inline-block;
    letter-spacing:0;
    font-family: Trebuchet MS,Arial,Helvetica,sans-serif;
    font-size:0.3em;
    margin-left: -2.4em;
    padding-left: .3em;
    position:relative;
    top: .75em;
    text-decoration:none;
    background: #fff;
}

Най-трудната част е първата буква, която е оформена с контур около нея, който остава на една линия с подчертавката на останалата част от името. Особеното тук е, че за разлика от останалите браузъри, Firefox позволява да бъдат нулирани вътрешните отстояния на елемента :first-letter, както и междуредието и декорацията. В Опера се запазва височината на реда и първата буква става по-висока от необходимото, а Сафари отказва да премахне подчертаването. Друг проблем е, че всички браузъри освен Firefox правят подчертаването несъразмерно тънко при големи шрифтове, докато във Firefox то е точно 0.1em и расте пропорционално с шрифта. IE няма да го коментирам въобще, там нещата са безнадеждни. Крайния резултат можете видите на тази страничка – House M.D. Както забелязвате, всички размери, освен основната големине на шрифта, са зададени в em. Използвал съм относителни единици, за да може при прромяна на големината на шрифта да се запази оформлениет. При използване на абсолютни единици може да се постигне по-добър резултат предполагам.

Хижа Заставата си е истинска гранична застава, вътре все още стоят табелите на помещенията, които връщат спомените за онези загубени девет месеца или две години от живота на мъжете от моето поколение. Естествено след толкова години предпочитаме да си спомняме само готините моменти. Меги, Илян, Захари и Ради спаха в оръжейната, Надя и Кърни – в стаята на старшинката, а ние с децата, Джини с Вики, и Лили спахме в Димитровската стая, в която навремето учениците от околните села са провеждали отчетно-изборните събрания на пионерските отряди и са били приемани в комсомола. Нашите легла бяха на подиума! Сградата не е изцяло реконструирана, само дограмата е сменена, така че атмосферата на военно поделение е почти запазена, пред хижата българското знаме продължава да се вее на пилона. Посрещнаха ни хижарите, които ни бяха чакали от десет часа сутринта да се появим. Много любезни и отзивчиви, те се погрижиха да се чувстваме като у дома си и нищо да не ни липсва, и тъй като бяхме резервирали цялата хижа, дори ни дадоха възможност да ползваме кухнята както намерим за добре. В помещението за битово обслужване имаше винаги топла вода, печката в столовата затопляше атмосферата непрестанно.

След като се настанихме, се заехме с приготвянето на вечерята и междувременно се разсипаха и питиетата. Музиката на макс, добро настроение, разговори, спорове, и после песни и танци… И си откарахме почти до сутринта.

На следващия ден направихме една приятна разходка до извора на река Арда. Отиването и връщането ни отне около 2 часа – 2 часа и пловина, на връщане дъждът малко ни понамокри, но ние се бяхме подготвили с дъждобрани. В тази част на Родопите по разни европейски програми са вложени пари в развитието на селски, пешеходен и пещерен туризъм, на много места по маркираните пътеки са направени беседки, мостчета, кътове за пикници. Целия ден покрай хижата минаваха хора на път към изворите на Арда, а в близките села много къщи приемат гости.

Втората вечер беше по-спокойна, още повече, че на другата сутрин ние трябваше да тръгваме. Легнахме си по-рано и станахме навреме, пихме кафе, стегнахме багажа и към 11 часа бяхме готови да тръгваме, но докато си кажем довиждане с останалата част от компанията, която остана още един ден, стана обяд. Пътят на връщане също не беше лек, на децата им става лошо, спирахме няколко пъти преди Асеновград за да подишат въздух и да се разтъпчат. Но като стъпихме на магистралата вече се успокоиха нещата и пристигнахме в София по светло.

Не си мислете, че прекарването ни беше съвсем безгрижно -  с тумба от 7 деца от годинка и половина до 8 никак не е спокойно – крясъци, гоненици, спорове, спасяване от ризкови ситуации. За децата мястото беше извор на вдъхновение за най-различни игри и дори дъждовното време не им попречи да се развихрят напълно.

Старите хипари извадиха китари
и във махалата си отиде тишината

Не намирам по-подходящи думи, с които да опиша усещането по време на двата концерта събота и неделя. За поредна година Цвете за Гошо събира най-разнообразни групи на сцената в Южния парк на концерт в памет на Георги Минчев. Но най-интересното е публиката – тийнейджъри, чиито родители още не са били проходили, когато Бяла Тишина печели Златния Орфей, стари (е не чак толкова) хипари (и метъли), дошли с децата си… Докато пред сцената се вихри пого или феновете куфеят, отзад на поляната младежи играят фризби, волейбол, картоф, деца се гонят, а родителите им блажено са полегнали на тревата и пият бира.

Първия ден ние отидохме към седем, за да чуем няколко кавъра на Нирвана и да срещнем много познати. Освен кумовете, с които имахме уговорка да се видим, срещнахме един приятел на Марин от детската градина и цялата компания от Кара Дере. Не издържахме до края, но поне чухме Черната овца, изпълнена от Звезди и Аналгин. След тях щяха да свирят Конкурент, на които и без това не съм особено голям фен. В неделя излязох още от обяд с децата и прекарахме целия ден в парка. Играхме с топка, хвърляхме самолета, който Марин получи на рождения си ден, пак срещнахме приятелче от детската градина и към 4 – 5 се занесохме на поляната пред сцената. Пак срещнахме много познати, децата се събраха цяла банда и подивяха. Не чух имената на групите, но едната банда ме изкефи, като първо свири парче на Били Кобам (или само вкара темата в друго?), а после направи кавър на Стари Муцуни, като ритъмът много напомняше на Емерсън, Лейк и Палмър. Тръгнахме си, след като чухме няколко парчета от Васко Кръпката, защото децата вече се трупясваха.

Отдавна не съм си хипарясвал така, рокенрола пак ни върна младостта!