Чуйте парчето в края на поста (ако плеъра не го свири цялото, просто го изтеглете и си го пуснете от вашия компютър) и отговорете:

• В кое парче на Led Zeppelin Робърт Плант използва подобни вокални интонации и цели фрази от текста?
• Как се казва това парче и коя група го изпълнява?
• Във въпросното парче на Цепелин присъства и цитат от друг блус – кой е той?

Оставяйте отговорите като коментар към тази публикация. Първия въпрос е лесен за всеки фен на Цепелин, втория – надявам се да минава за въпрос с повишена трудност, че иначе ще изляза пълен невежа.

Обикновено е прието да има някакъв стимул за читателите, отговорили правилно. Аз обаче още не съм измислил какъв да бъде той. Обещавам да намеря начин да зарадвам поне авторите на първия и на най-точния отговор, или пък когото реша ;-)

Ето го и самото парче.

В първите месеци на съществуването на този блог бях написал един текст за начините за замяна на текст с картинка. Почти всички техники включваха картинката като фон на елемента, съдържащ текста, и скриване на текста по някакъв начин. И си мислех, както и други хора, че по този начин страниците стават достъпни! Да, ама не! Почти всички техники имат проблеми в една или друга ситуация.

Всичко тръгва от максимата, че за картинките за презентационни цели следва да са вкарани чрез CSS, а не да са част от самия документ, тъй като не са част от съдържанието. Да, но това не е точно така. Ще дам най-яркия пример – заглавието на сайта. Да видим как го правим само със CSS:

<h1>Заглавието на сайта</h1>

h1 {
text-indent: -3000px;
background:url(thetitle.png) left top no-repeat;
}

Да помислим сега какво ще стане, ако потребителят разглежда страницата през мобилния си телефон, и за да не си товари сметката с излишни битове, е забранил картинките? Правилно се досетихте, ще види нищо. Сега да го направим по начина, по който го правехме през 90те:

<h1><img src="thetitle.png" alt="Заглавието на сайта" /></h1>

h1 {
font-family: Georgia, serif;
font-size: 20px;
color: #000;
background: #fff;
}

Получаваме заглавие, което идеално се чете от екранните четци и търсачките, при условие, че не сме избрали кофти комбинация от цветове, се вижда в цялата му прелест от далтонистите, и в браузърите без картинки се вижда, макар и със някакъв системен шрифт. Единственото необходимо е да зададем alt атрибута на картинката и да опишем стилове за h1 елемента, нищо, че сме сложили картинка.

Както винаги, има и едно НО. Обаче този път то не е за IE, а за WebKit. Оказва се, че най-напредналия rendering engine (моля за превод на това словосъчетание) има неприятния навик да не показва alt атрибута на картинките, ако не се събира на един ред.

Само престъпниците има какво да крият, ако нямате какво да криете, няма от какво да се притеснявате.

Ще помоля всеки, който намира горното изявление за вярно, да отговори в коментар на следните въпроси:

• Кой си ти? Напиши трите си имена и поне постоянния адрес, може и телефона.
• Колко пари получаваш? Не питам на базата на каква заплата ти плащат осигуровките, напиши пълната сума на месечните ти доходи.
• Как си получаваш заплатата – по дебитна карта или на ръка? А номерът на кратата (дебитна, кредитна – няма значение) ще напишеш ли, моля? (По идея на Бого ;-)
• Семейното ти положение? Имена на съпругът/съпругата, ако си женен/а или разведен?
• Колко е голям апартамента ти? Какъв ти е телевизора, стереото, компютра… Държиш ли вкъщи много пари или ценности? Колко?

Това бяха въпросите за опознаване. Да видим готови ли сте да платите цената на истината?

• Изневеряваш ли на половинката си? С кого (имена, адрес, телефон)?
• Имаш ли деца, за които половинката не знае? Дай имена!
• Колко гигабайта пиратско съдържание пазиш на компютъра си? Дай да видим потребителското ти име в Замунда, да проверим какво качваш и какво теглиш?
• Какво мислиш за шефа си? За фирмата в която работиш? За колегите? Ма напиши имена, адреси…
• Давал си си подкупи? Колко и за какво?

Спирам с въпросите до тук. Ако има поне един въпрос, на който не желаете да отгворите честно, значи и вие трябва да се притеснявате от опитите на МВР за тотален контрол над електронните средства за общуване. Защото за съжаление нищо не гарантира, че услужлив служител на министерството няма да предостави част от събираните данни на ваш доброжелател. Развеждате се, а жена ви има бивш съученик или братовчед – полицай? Напоследък излизате от офиса уж по работа, за да ходите на интервюта, а шефът си пие ракията с офицери от МВР? Конкуренцията всеки път е една крачка пред вас и знае с кой нов клиент преговаряте или кой парцел оглеждате за следващия мол? Искате да се кандидатирате за кмет или депутат, а си забравил, че на онзи купон преди време се напушихте и звъняхте на пожарната? Бе как успяват тея крадци всеки път да разберат кога сте излязли извън София за два дни?

Още ли мислиш, че нямаш какво да криеш?

Ето и още по темата:

• Отнемане на свободата, под предтекст на защитата й
• Тоталното следене и какво въобще ни пука на нас
• Какво от това, че ченгетата ще ме следят в Интернет и ще ми подслушват телефона
• Кучето си лае, керванът си върви. Или как точно МВР прави обществено обсъждане (отново ЗЕС)
• Защитата на частният живот е защита на свободата. За това съм против намаляване на контрола върху трафичните данни на гражданите и промените в ЗЕС
• „Свобода или сигурност“ е фалшива дилема
• ГЕРБ и „Атака“ сами ще си гласуват тоталното следене на трафични данни
• Oще позиции срещу промяната на закона за електронни съобщения
• Синята коалиция и ЗЕС
• Какво да направите, за да изразите позицията си за следенето в Интернет
• Примери какво ще стане, ако закона бъде приет
• Стенограма от заседанието на комисията от 14.12
• Бележки от обсъждането на промените в ЗЕС

Първото нещо, което разбирате за новата ОС е, че тя е напълно неизпълзваема без връзка към Интернет. При написване на потребителско име системата автоматично добавя @gmail.com, ако то не е адрес за електронна поща и прави автентикацията към акаунта ви в Гугъл. Въпреки, че при изграждането на средата за компилиране зададох парола за root акаунта, от графичната среда няма как да го ползвате, освен ако нямате адрес root@gmail.com.

За момента това, с което операционната система разполага е само браузър, липсват дори помощни програми за настройки на клавиатурата, което значи, че ще ви се наложи да пишете на шльокавица.

Третото препятствие пред пълноценното ползване на системата е невъзможността да се пише нормално. При натискането на клавиш минават няколко секунди, преди текстът да се появи в полето за писане. Дори въвеждането на адрес в полето на браузъра е цяло изпитание.

Днес прочетох, че всъщност повечето благинки, които се виждат във видеата, пуснати от Гугъл, не са включени в свободно достъпния код, и че трябвал специален акаунт в Гугъл, за да се ползват.

Все пак ако основният ви електронен адрес е в Гугъл и сте склонни да си доверите документите си на една търговска фирма, операционната система разполага с всичко необходимо – офис-приложения, календар, електронна поща, браузър заедно със всичките забавления в Интернет.

Щурците тогава бяха и си остават най-голямата българска рок-група. През 1990 година направиха четири концерта в зала Универсиада. Във фоайето преди концерта се продаваше току-що излязлата малка проча на Щурците, без колебание си я купих и през цялото време я държах втъкната в колана на дънките, а след концерта заедно с още доста фенове изчакахме групата да напусне залата, за да си вземем автографи.

За Георги Минчев не знам какво да ви напиша. Макар, че първият му албум излезе през 1989 година, и издадените дискове май се броят на пръстите на едната ръка, той е участвал в някои от най-значимите групи за българския рок. През пролетта на 1990 година на една малка сцена пред НДК, докато вътре течеше последния конгрес на ДКМС, млади и стари групи пееха песните, които до преди няколко месеца бяха забранени. Тогава за пръв път слушах Георги Минчев на живо и след като слезе от сцената отидох отзад и го помолих за автограф върху дъската на скейтборда ми. Дълго време дъската стоеше на стената в стаята ми, заедно с още една с автограф на Пеци Гюзелев.

На същия концерт пред НДК за пръв път чух Подуене Блус Бенд. Тогава свириха песни на Джон Ленън, Боб Дилън, блус стандарти и рок класики. От тогава (а сигурно и преди дова) Кръпката неизменно е на всички масъви събирания, на които са дошли хора с желание за промяна. Докато все още работеше бирария Юнак и Васко свиреше там, няколко пъти сме завършвали концертите със самодейни изпълнения на китарата на Георги Минчев. Благодаря, Васко, беше велико!

Ето и песните, for your listening pleasure (и внимавайте в текстовете!) (за четящите през RSS, в станицата има плеър за лесно слушане):

• Щурците – Аз съм просто човек
• Щурците – Номенклатор
• Стари муцуни – Музикантска съдба
• Георги Минчев – Какви времена
• Подуене блус бенд – Бюрократ
• Подуене блус бенд – Комунизмът си отива
• Подуене блус бенд – Разграждал Желю система

Не се поставя интервал между препинателния знак и думата (думите), към която се отнася. Това значи, че не се поставя интервал преди запетая, точка, удивителна или въпросителна. Ако поставите интервал преди запетаята в едно сложно изречение, рискувате при промяна в текста тектообработващата програма или браузъра да пренесе на нов ред запетаята без предхождащата дума. Между кавичките и заградения от тях текст също не бива да се поставят интервали, както и между скобите и оградения от тях текст.

Между изреченията следва да се постави един интервал, а не два или повече, за да се запази ритъмът между думите и текстът да е четим.

Около тиретата следва да се постави по точно един интервал, освен в какви бяха там форми (по- и най-) и когато се използват за образуване на дума от две други (и за това си имаше термин, нали?).

Не е зле да използвате правилно кавичките (не че аз го правя). В българския език е прието да се поставят двойни долни кавички в началото и двойни горни в края на израза. На клавиатурната подредба по БДС, използвана в GNU/Linux ОС, тези символи се намират на най-десния клавиш на първия ред букви, над клавиша Enter (в Windows там се намират скобите на БДС подредбата).

Защо пиша това ли? Ми защото всеки втори коментар в блог или новинарски сайт, който чета, е типографска катастрофа. На всичкото отгоре днес попаднах на книга, която очевидно не е минала през редактор. Става дума за Защо не сме социалисти. Не съм сигурен дали страниците за разлистване в сайта на Хеликон отразяват правилно печатния екземпляр, но като отворих да разлистя книгата и отидох на четвърта страница, ми идеше да се гръмна!

Плаващите странички на Гонзо – така се казваше сайтът ми – смени няколко дизайна, върху него експерментирах с HTML и CSS, анимирани GIF-ове, image roll-overs, обичайните неща. Естествено всички тези експерименти са загубени, освен последния вариант на сайта, който беше видим в GeoCities до днес. Последното му обновяване е от 31 май 2000 година, скоро след това сайтът беше подсилен с малко PHP, за да избегна фреймовете, поради което търсих други хостинг-услуги, но те бързо престанаха да съществуват.

Разбрах за предстоящото затваряне на GeoCities още през април, когато Yahoo! престанаха да приемат нови регистрации за услугата. Реших да си дръпна сайта, да си го имам, но ми отне доста време, докато успея да изтегля файловете. Оказа се, че Yahoo! са спрели FTP достъпът за безплатната услуга, и трябваше да свалям файловете един по един. Е, накрая ги свалих, наложи се да разкарам кодът, който набутваха Yahoo! за да показват реклами, и ето го първия ми сайт в пълния му блясък – Плаващите странички на Гонзо.

А кой е твоят първи сайт? Имаше ли акаунт в GeoCities и какво хостваше там?

Всъщност браузъра е достъпен за Линукс от няколко месеца, но все още е само в dev канала, разбирай alpha версия. Като че ли не са много хората, които са споделили опит с Хром и Линукс, Делян Делчев беше писал преди време, а намерих и публикация от Петър Пенчев. Всъщност повечко информация има на akrozia.org - как да инсталирате Chrome на Slackware, как да подкарате флаш, как да обновявате бързо браузъра.

При последната промяна на темата на този блог премахнах предупреждението към потребителите на IE6, че версията на браузърът им е стара. Бях се изкушил да поставя предупреждение, имитиращо функционалност на самия браузър, което, съгласявам се, не е чак толкова добре. Предвиждам отново да поставя съобщение, но този път по-ненатрапчиво и щадящо потребителите.

Всъщност след като прочетох различни коментари и мнения, стигнах до извода, че относително високият процент на потребители с IE6 не е непременно лошо. Лош е стремежът да им се предостави същото потребителско преживяване както и на потребителите на модерни браузъри. Хубавата страна на високия процент потребители на IE6 е, че това ни напомня, че не всички  посетители на сайта ни се радват на възможгността да ползват най-новата версия на последно поколение графичен браузър. Някои просто не могат да си позволят достатъчно мощен компютър или iPhone 3G, други въобще не могат да се насладят на прекрасната визия на сайта, но това не значи, че трябва да им отказваме достъп до сайта. Напротив, трябва да се погрижим и те да могат да достигнат до съдържанието, нито повече, нито по-малко.

Наличието на IE6 ни дава възможност да се погрижим сайтът да е достъпен и за хората, лишени от екстрите на съвременните браузъри. Не е необходимо да хвърляме време и усилия да докараме същата визия и функционалност, като в IE8 или Firefox 3.5. Просто трябва съдържанието да може да бъде прочетено и разбрано. Използвайте HTML, за да опишете правилно структурата на страницата (а не как тя изглежда), и можете да я покажете дори без стилове на потребителите на IE6. Ако все пак държите да покажете някакъв дизайн, задайте цветове и шрифтове (IE6 поддържа дори @font-face с шрифтове в EOT формат), разпределете белите пространства, и сте готови.

Новата версия на Убунту не е просто колекция от новите версии на предлагания с дистрибуцията софтуер. Като начало има доста сериозни промени в процеса на първоначално зареждане, вместо класическия демон init вече се използва новата разработка на екипа на Убунту upstart. Upstart се различава от init по това, че в start-stop скриптовете се указва при какво събитие да се стартира или спира услугата (програмата). Освен това доста е променен цялостния облик на процеса на първоначално зареждане, което подобрява значително потребителското усещане. Без да съм правил конкретни измервания, имам усещането за много по-бързо зареждане на системата, което в комбинация с обновената графика създава впечатление за нещо по-добро.

Следващото ново нещо, което потребителят забелязва, е напълно новият интерфейс на GDM. Новата версия на GDM е напълно пренаписана и според сайта на Убунту предлага по-добра интеграция на процеса на автентикация. Освен това новият интерфейс е доста по-джиджан, предлага вече истински списък с потребителите на системата, подобно на познатия от Windows XP. За съжаление не можах да намеря как се променят настройките на GDM, в панела за нактройка в системното меню може единствено да се задава автоматично влизане с даден потребител.

Освен най-новите версии на GNOME и Firefox 3.5 (как го чаках само!), има и нови програми, които определено ще са полезни за обикновените потребители. Новият Ubuntu Software Center предлага доста по-удобен начин за инсталиране на програми от Synaptic и със сигурност новите потребители на дистрибуцията ще се чувстват в свои води с него. Освен това от Canonical са добавили в дистрибуцията и новия си продукт Ubuntu One – услуга за споделяне на файлове, отдалечен бекъп и синхронизация на файлове между няколко машини. Клиентите на услугата могат да избират между безплатен достъп до услугата, даващ възможност за качване на файлове с обем до 2GB, или платен достъп с лимит от 50GB. Моето впечатление е, че услугата е относително лесна за ползване, след като веднъж се регистрирате. Всичко, което трябва да направите, е да копирате файловете за синхронизация в една папка.

Новият изглед на потребителския интерфейс е в по-тъмни и плътни тонове и допълнително подсилва усещането за качествено нова система. На мен обаче много ми липсват някои от старите картинки за фон на работния плот, особено онази със слонската кожа от версия 8.10. Ще взема да я изровя от старите версии и да си я сложа.

За мен имаше и още едно съществено подобрение – модулът за безжичната карта на преносимият ми компютър вече позволява да се възползвам пълноценно от възможносите и. Когато инсталирах 8.04 beta на компютъра, единствения начин да ползвам безжичната мрежа беше чрез ndiswrapper. От известно време успях да накарам картата да работи с модула ath5, който обаче все още не позволяваше да използвам бутонът за включване и изключване на картата, и след събуждане на компютъра след приспиване или хибернация безжичната мрежа не работеше. От неделя вече мога да си изключвам безжичната карта с натискането на един бутон, и след събуждане на компютърът мога да обменям информация през ефира. Но както винаги има едно но. Появи се доста неприятен проблем с приспиването – машината не ще да се събуди. Тъкмо си мислех, че ще се възползвам от възможността да намаля времето за чакане докато системата се приготви за работа, но не би. Проблемът е докладван към Убунту от доста потребители, надявам се, че до 29ти, когато трябва да излезе финалната версия, бубулечката ще е унищожена.

И така, ако не сте готови да изтърпите някои несъвършенства на бета версията, по-добре почакайте още две – три седмици да излезе финалната версия. Не забравяйте обаче, че докладваните от вас проблеми ще улеснят много разработчиците на Убунту.