Блогът на Гонзо

Ерик Клептън и Стив Уинууд ни направиха щастливи!

Трудно е да ви опиша какво преживях в сряда вечерта. Ерик Клептън е може би най-добрият бял блус-китарист, бил е само на 17 години, когато феновете му украсяват стените в Лондон с надписа „Клептън е бог!“. Стив Уинууд също е сред най-ярките звезди на британската блус-сцена в началото и средата на 60те, един от най-красивите гласове на рока. Двамата заедно сформират Blind Faith – супер-група, която като комета огрява звездния небосклон през 1969 година, за да се скрие от погледите на феновете и критиката за 40 години и да разтърси Белград на 9 юни.

Всичко започна, когато Сашо се обади – „Искате ли билети за Ерик Клептън и Стив Уинууд на 6 юни във Виена? Утре отивам да купувам, решавайте!“. Веднага направих справка, и се оказа, че турнето им минава през всички околни столици, само нашата ще пропуснат, като окото на ураган. Проверих цените на билетите и Белград се очерта като най-привлекателната дестинация за културен туризъм – за цената за места в най-задната част на залата в останалите градове, в Арена Белград ние бяхме най-отпред, на 10 – 15 метра от Ерик и Стив. Освен това сръбската столица е и най-близо до София, така че вместо в път, можеше да прекараме времето си в разходки из града.

И така, по-малко от седмица след концерта на Боб Дилън ние се отправихме на път. Маршрутът до Белград е тривиален, интересното идва, когато пропуснеш отбивката и се усетиш, че вече си на моста на Сава. Нищо, кратка обиколка на града и запознаване с обедните задръствания, набързо хвърляме багажа в хостела и се отправяме към туристическите забележителности. Те обаче ще са тема на нарочен пътепис, темата на тази публикация е концертът, който започна малко след 21 часа местно време в Арена Белград.

Светлините угаснаха и публиката изригна можен залп от аплодисменти, очаквайки всеки момент на сцената да се появят тези, заради които ние пропътувахме 600 километра. Прожекторите осветиха сцената и на нея излезе Той. После излезе и Стив Уинууд, следван от останалите членове на групата. Взимат инструментите, раз – два – три и БУУУММММ! Просто ни взривяват с отварящия риф на Had To Cry Today. Това е и първото парче от единствения албум на Blind Faith, двете китари на Клептън и Уинууд ту се кръстосват в плетеница от мелодии, ту изригват в синхронни рифове. След него следват Low Down и After Midnight на J.J. Cale. Макар че основния риф на After Midnight не е толкова отчетлив, вокалните умения на Ерик, подкрепен от двете черни перли правят песента по-въздейщваща от всякога. По-натам следват класически блусове на Робърт Джонсън и Ледбели, песни на Уинууд и Клептън, и естенствено на Blind Faith. Стив Уинууд направо ни размаза с невероятната си интерпретация на Georgia On My Mind, а двамата направиха страхотен акустичен сет в средата на концерта. Най-върховния момент дойде, когато Клептън запя Лейла – написана за жената на най-добрия му приятел, една от най-силните любовни песни въобще. Само ако можехте да видите усмивката, която грейна на лицето му, когато цялата зала запя заедно с него припева!

Layla, you’ve got me on my knees.
Layla, I’m begging, darling please.
Layla, darling won’t you ease my worried mind.

Следваха още блус, още китарни дуели, още върховни вокални изпълнения и от двамата. Не пропуснаха да отдадат дължимото на своя приятел Джими Хендрикс, като направиха нечовешка импровизация върху неговия блус Voodoo Chile.

Едно от неприятните неща да си прочел предварително кои песни ще изпълнят на концерта е, че още с първите акорди на последното парче знаеш, че това е краят. Cocaine. И кокаинът, както и Пати Бойд отдавна не са част от живота на Ерик, но песните, посветени на тях, той все още изпълнява с огромен хъс. После светлините угаснаха, музикантите напуснаха сцената, а публиката не спря да аплодира в продължение на цяла вечност. Тъкмо вече си мислех, че са решили да изпитат до край търпението на публиката и Ерик и Стив отново излязоха на сцената за Dear Mr. Fantasy – за бис бяха избрали заглавното парче от първия албум на Трафик.

Dear Mister Fantasy, play us a tune
Something to make us all happy
Do anything, take us out of this gloom
Sing a song, play guitar
Make it snappy

Музиката, която правят Ерик Клептън и Стив Уинууд е едно от най-красивите превъплащения на рока. Двама ангели, които извисяват дяволските ритми до божествени творения неръкотворни. Китарните дуели между двамата бяха нечовешки, не предполагах всъщност колко добър китарист е Стив Уинууд.  А когато седне зад пианото или Хамонд-органа или запее, няма думи, които да опишат емоциите, които изпълват публиката. Въпреки, че и двамата са на по 62 години, и двамата са в невероятна форма, а когато се изправят заедно на една сцена, просто ви отнасят!

Етикети: , , , , ,

4 коментара по “Ерик Клептън и Стив Уинууд ни направиха щастливи!

  1. Дени

    Велико! :) Благодаря, че сподели емоцията. Почувствах се, че все едно съм била и аз там.

  2. Гонзо

    Еее, Дени, за съжаление трудно може да се опише с думи, еле пък с моя нескопосан инженерски език. Дано минат и през България, но първо трябва да си построим подходяща зала.

  3. Аглика

    Гонзо, не-ве-ро-ятно писание! С огромно удоволствие глътнах текста ти, който нарисува пълнокръвна картина на незабравима музикална (и много повече, сигурна съм!) емоция! Gi’ me mo’ of this! До скоро, братче!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *